Крехкото споразумение за прекратяване на огъня в конфликта в Близкия изток, което дава възможност за преговори за дългосрочен мир между Вашингтон и Техеран, изглежда е под заплаха, след като Иран обвини администрацията на Доналд Тръмп в сериозни нарушения. Този бърз провал може би не е изненадващ, тъй като никоя от страните не изглежда способна да се споразумее дори по основните очертания на обсъжданите въпроси, отбелязва "Асошиейтед Прес".
От самото начало отговорите зависят от това с кого говорите.
Ормузкият проток
Обогатяване на уран
Ливан
Други ключови моменти от възможните мирни планове
Съветът допълва, че САЩ са се съгласили да прекратят международния надзор над ядрената програма на Иран, да го компенсират за военни щети, да обявят примирие, което да обхване и Ливан, и да изтеглят всички американски бойни сили от региона.
Дали използването на военни сили от страна на Иран, целящо регулиране на корабния трафик в Ормузкия проток, означава, че той все още ефективно контролира водния път?
А какво ще стане със запасите на Иран от обогатен уран?
Възможно ли е двуседмичното примирие да включи и израелските атаки срещу Ливан?
Възможно ли е Иран да настоява за огромни финансови печалби, отмяна на международните санкции и дори изтегляне на американските сили от Близкия изток, само за да поддържа нещата в правилната посока?
Във вторник вечерта в профила в социалната си мрежа президентът на САЩ заяви, че примирието зависи от съгласието на Иран за „ПЪЛНО, НЕЗАБАВНО и БЕЗОПАСНО ОТВАРЯНЕ на Ормузкия пролив“ – водния път, през който в мирно време се транспортира една пета от световния петрол.
По време на пресконференция в Пентагона министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че проливът е отворен. Той допълни, че американските военни патрулират в региона, за да се уверят в това. Часове по-късно Иран обяви, че проливът се затваря отново в отговор на израелските удари в Ливан. Прессекретарят на Белия дом Карълайн Левит заяви по време на брифинг, че Иран трябва да отвори отново водния път „незабавно, бързо и безопасно“.
Дори и това да се случи, Иран твърди, че корабният трафик може да бъде възобновен само под управлението на иранските въоръжени сили. Това означава, че Техеран все още може да твърди, че контролира пролива, запазвайки решаващо глобално политическо и икономическо влияние. По този начин Иран е в позиция да налага високи такси на корабите за използването му, като би му позволило бързо да генерира милиарди в нови приходи. Левит заяви, че Тръмп е против налагането на такси за преминаване на кораби през пролива, пише NOVA.
Иран твърди, че мирният план включва „приемане на обогатяването на уран” от страна на Вашингтон за ядрената програма на Техеран. Това обаче би подкопало една от основните цели на Тръмп от началото на конфликта – да не се позволява на Иран да разработи ядрено оръжие.
Американският държавен глава предложи различна оценка, заявявайки в социалната си мрежа, че мирното споразумение ще предполага САЩ да работят с Иран, за да „изкопаят“ обогатения уран. Администрацията на президента твърди, че материалът е бил заровен в резултат на съвместните удари на САЩ и Израел през юни 2025 г.
Това, което казват Тръмп и Хегсет, се различава. Шефът на Пентагона заяви, че Техеран или „ще ни го даде доброволно“, или САЩ може да предприемат „нещо подобно“ на ударите си от миналото лято, когато ядрените обекти на Иран бяха бомбардирани. Левит заяви, че прекратяването на всякакво обогатяване на уран от страна на Иран остава „червена линия“ за Тръмп.
Иран твърди, че прекратяването на военните действия в Ливан, където Израел значително засили атаките си през последните седмици, ще бъде част от по-широките мирни преговори. Това съвпада с изявлението на пакистанския министър-председател Шехбаз Шариф, чиято страна е ключов посредник в мирния процес, при обявяването на примирието между Иран и САЩ. Но и Тръмп, и Левит посочиха, че Ливан не е част от примирието.
От друга страна, това е в съответствие с изявлението на кабинета на израелския премиер Бенямин Нетаняху, в което се посочва, че двуседмичното преустановяване на ударите в Иран не включва войната с „Хизбула“ в Ливан.
Когато в понеделник Иран за първи път предложи мирен план в 10 точки, целящ прекратяване на войната, Тръмп го определи като „недостатъчно добър“. Около 90 минути преди крайния срок обаче - във вторник вечерта, когато трябваше да започнат мащабни американски удари по мостовете и електропреносната мрежа на Иран, президентът обяви двуседмично примирие и описа предложението на Иран като „работеща основа за преговори“.
„Почти всички спорни точки от миналото са били договорени между САЩ и Иран“, написа Тръмп, обяснявайки защо се отказва от заплахите си за масирани атаки срещу невоенни цели. Иран изглеждаше като да отхвърли това в сряда, заявявайки, че преговорите със САЩ са „неразумни“. Не беше ясно какво точно са обсъждали двете страни.
Левит каза само, че иранците „първоначално предложиха план в 10 точки, който беше фундаментално несериозен, неприемлив и напълно отхвърлен“ и че той е бил „буквално изхвърлен в коша“ от Тръмп.
Но, добави тя, Иран по-късно „призна реалността“ и „предложи по-разумен и напълно различен“ план, който Тръмп и американските преговарящи могат да съгласуват със собственото си предложение, което е в 15 точки.
Левит не предостави подробности за това какви промени е предложил Техеран. Американските официални лица пък не разкриват много за своя план, опасявайки се, че това би могло да застраши преговорите с Иран. Ситуацията се усложнява от факта, че източната страна публикува поредица от планове за насочване на преговорите, като много от версиите се различават леко, в зависимост от това дали са написани на английски, или на фарси.
Върховният съвет за национална сигурност на Иран заявява, че „Съединените щати по принцип са се ангажирали“ с поредица от ключови точки, много от които изглеждат нереалистични, като се имат предвид предишните позиции на САЩ. Той твърди, че Щатите са готови да гарантират траен мир и липса на нови атаки, продължаване на контрола на Иран над пролива, приемане на факта, че Иран може да обогатява уран, и отмяна на всички икономически и други санкции на САЩ срещу Иран. Според съвета това би включвало ограничения за международни организации, които извършват дейност в страната, както и резолюции на Съвета за сигурност на ООН срещу правителството в Техеран.
Последната точка би била наистина необикновена, като се има предвид, че САЩ поддържат мрежа от военни бази в Персийския залив от десетилетия — още от края на Войната в залива с Ирак през 1991 г. Отмяната на всички санкции също изглежда малко вероятна перспектива, с която САЩ биха се съгласили.
Тръмп отхвърли много от тези точки като „измама“. Левит ги отхвърли като „ирански списък с желания“. В публикация в интернет американският президент заяви, че има „само една група от значими „точки“, които са приемливи за Съединените щати, и ние ще ги обсъждаме зад затворени врати по време на тези преговори“.
,fit(1280:720))
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)