Спестяванията на домакинствата в еврозоната, представени като съотношение от брутния разполагаем доход, са се понижили до 14,4 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо 14,8 на сто през предходното тримесечие, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
Спадът се обяснява с по-бързото нарастване на потреблението спрямо брутния разполагаем доход – съответно с 1,2 на сто и 0,8 на сто.
В същото време нивото на инвестициите на домакинствата в еврозоната се е увеличило от 8,7 на сто до 8,8 на сто през четвъртото тримесечие, тъй като брутните инвестиции в основен капитал са нараснали с 1,8 на сто, изпреварвайки ръста на доходите.
По-ранните пикове в инвестиционната активност през 2017, 2019 и началото на 2020 г. са свързани с увеличен внос на продукти на интелектуалната собственост, отразяващ ефектите от глобализацията.
Икономистите обаче от известно време очакват обрат в тази тенденция, тъй като реалните заплати в голяма степен вече компенсираха инфлационния натиск, а безработицата остава близо до исторически ниски равнища.
Европейската централна банка прогнозира спестяванията в еврозоната да спаднат до около 14,7 на сто през 2026 г., като се очаква тенденцията към понижение да продължи и през следващите години.
Делът на печалбата на предприятията (нефинансови корпорации) в еврозоната е останал стабилен на равнище от 39,5 на сто. Това се дължи на сходния темп на увеличение както на възнагражденията на служителите и нетните данъци върху производството, така и на брутната добавена стойност – и двата показателя са нараснали с 0,8 на сто.
За разлика от домакинствата, инвестиционната активност на предприятията се е понижила. Коефициентът на бизнес инвестициите е спаднал от 21,9 на сто до 21,4 на сто – най-ниското равнище от третото тримесечие на 2015 г. Причината е намаление на брутните инвестиции в основен капитал с 1,7 на сто при едновременно увеличение на брутната добавена стойност.
Домакинствата в еврозоната увеличиха през последните години дела на спестяванията си, за да възстановят загубеното богатство след рязкото ускоряване на инфлацията след пандемията, както и като предпазна мярка на фона на засилената икономическа несигурност – включително търговски напрежения, по-слаба конкурентоспособност и забавен икономически растеж.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)