Осми парламентарни избори за пет години: България гласува за народни представители

Днес гласуваме на предсрочни парламентарни избори. Те са осми подред в рамките на последните пет години и първите за 2026 г.

В политическата надпревара участват 24 партии и коалиции.

Бюджетът за предсрочните парламентарни избори на 19 април е около 160 млн. лв. (≈ 80 млн. евро), а от 2021 г. досега провеждането на избори струва на хазната 1,1 млрд. лв. (≈ 564 млн. евро).

Кой има право да гласува?

Как ще се гласува на тези избори?

Машинният вот

Гласуване с хартиена бюлетина

Как се гласува с преференция?

Какво означава, ако гласувам с "Не подкрепям никого"?

Гласът ви е валиден и се отчита за избирателната активност, но не се брои за нито една партия или кандидат.

Какво означава, ако гласувам с празна бюлетина?

Кога бюлетината е недействителна?

Как гласуват хората с увреждания?

Как гласуват българите в чужбина?

Вотът ще определи новите 240 депутати в 52-ото Народно събрание. До изборите се стигна след оставката на правителството на Росен Желязков на 11 декември 2025 г., подадена под натиска на масови протести, както и след неуспеха на парламента да излъчи нов кабинет.

Право на глас имат 6 575 151 души, вписани в избирателните списъци към ГД „ГРАО“. Общият брой на избирателните секции в страната е над 11 800. Извън страната, гласуването се провежда в 493 секции в 55 държави, като промените в Изборния кодекс тази пролет ограничиха броя на секциите, извън ЕС, до максимум 20 в страна, извън дипломатическите и консулските представителства.

Според Изборния кодекс, гласуването в България е задължително. Право на глас имат всички български граждани, навършили 18 г. към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение, които са 9 525 души, и тези, които изтърпяват наказание "лишаване от свобода" с влязла в сила присъда, отнемаща правото им на глас, които са 4 311 . Тези, които нямат такава присъда, могат да гласуват, като това са 688 души в затворите и 608 задържани в арестите в страната. Въпреки че по закон гласуването е задължително, отказът от него няма последствия, тъй като през 2017 г. Конституционният съд отмени санкцията срещу тези, които не отидат до урните.

На изборите на 19 април избирателите сами ще решават дали да гласуват с хартиена бюлетина или на машина, но тази опция е достъпна само в секции с над 300 избиратели. Само с хартиени бюлетини ще се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели; в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции; в секциите на плавателни съдове под български флаг; в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия.

Ще гласуваме с машини в 9354 избирателни секции. Изборният процес с машина започва с получаване на смарт карта от секционната комисия. Картата се поставя в долната част на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронната бюлетина, където избирателят посочва предпочитанието си. Избирателите в страната могат да отбележат и предпочитан кандидат от листата (преференция), докато тези в чужбина могат да гласуват само за партия или коалиция.

След като гласува, избирателят изважда картата от машината и изчаква звуковия сигнал, преди да вземе разписката (бюлетината) от машината. Картата се връща на член на изборната комисия, а бюлетината се пуска в урната. В края на изборния ден гласовете от машините се отчитат чрез ръчно преброяване на бюлетините.

Бюлетините са отпечатани на непрозрачна хартия, с място за два печата на секционната избирателна комисия (СИК) и уникален 8-цифрен номер, който се откъсва след гласуването. Имената на партиите и коалициите са отляво, а вдясно са кръгчета за преференция (номерата започват от 101). Гласуването става зад параван, като се отбелязва с Х или V със син химикал. След попълване бюлетината се сгъва и подава на член на СИК за проверка на номера и поставяне на втори печат преди пускането ѝ в урната.

Избирателят може да отбележи предпочитан кандидат от листата на партията или коалицията. Кандидат, който събере поне 7% от преференциалните гласове за листата, се изкачва напред в резултатите. Ако не се посочи преференция, гласът се брои за водача на листата.

Празната бюлетина е недействителен глас. Тези бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите, също както ако гласувате с "Не подкрепям никого". Ако бюлетината се подаде празна или с несъществуващи символи (букви, цифри, други знаци), гласът е недействителен.

• Ако избирателят покаже гласа си на друг човек.

• Ако върне сгрешена бюлетина, която не съответства на номера от кочана.

• Ако върне бюлетина със специални символи, букви или цифри.

• Ако се отбележи повече от един знак за партия/коалиция и няма преференция в правилния формат.

На изборния ден хората с увреждания могат да гласуват по няколко начина. Тези, които не могат да напуснат дома си, могат да ползват подвижна избирателна кутия. В общините са осигурени достъпни секции на първия етаж с рампи и парапети, а за хора с трудности при придвижването се предлага специализиран транспорт. Избирателите с физически увреждания или незрящи могат да бъдат придружавани от помощник до паравана или машината за гласуване, който след това се оттегля, за да се запази тайната на вота. За незрящите са налични аудиофайлове, които улесняват разбирането на бюлетината преди гласуването.

Днес българите в чужбина гласуват в секции, открити в посолства, консулства и на места, където през последните 5 години са гласували поне 100 души. В страни, извън ЕС, броят на секциите е ограничен до 20 в държава, включително в такива с голяма българска общност като Великобритания, САЩ и Турция. Всеки може да гласува и без предварително заявление, като попълва формуляра на място, но тези, които са подали заявление предварително, са допринесли за улесняването на организацията и са позволили откриването на повече секции.