Янаки Стоилов: 6-месечният срок за и. ф. главен прокурор не противоречи на Конституцията

Разпоредбата, която фиксира 6-месечен срок за изпълняващите функциите главен прокурор, председател на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, противоречи ли на Конституцията? Темата коментира професор Янаки Стоилов, член на Конституционния съд и докладчик по делото за легитимността на Борислав Сарафов в „Интервюто на деня“ по БТВ.

„Успорена е една разпоредба от закона за съдебната власт, която предвижда, че при предсрочно прекратяване на мандата, било то на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд или на главния прокурор, се определя временно изпълняващ техните функции, като едно и също лице не може да осъществява тази дейност повече от 6 месеца. Конституционният съд, правейки анализ на разпоредбата, стигна до единодушното решение, че тя не противоречи на Конституцията и поради това отхвърли искането на съда“, обясни професор Стоилов.

Той допълни, че „сезиращият съд е получил отговор, че трябва да се съобразява с тази разпоредба, а другото следствие е, че вероятно Върховният касационен съд ще образува тълкователно дело, тъй като той има компетентността да тълкува законите по задължителен за другите органи и за съдилищата специално начин, особено когато има противоречива практика“.

По думите на професор Стоилов, разпоредбата „не противоречи на Конституцията, защото няма как, ако възникне такава ситуация, законът да не уреди по някакъв начин последващите действия. И разбира се, това трябва да бъде с някакъв срок, защото е недопустимо, ако за титулярите на дължността се предвижда еднократен 7-годишен мандат, за който и да е от временно изпълняващите функциите да се окаже на практика, че може да няма никакво ограничение във времето“.

Относно конкретния случай с Борислав Сарафов, който изпълняваше функциите от средата на 2023 година, професор Стоилов обясни: „Решенията на Конституционния съд пряко не са персонални, защото ние разглеждаме съответствието на нормата. С оглед на решението вече тези, които прилагат закона, би трябвало да са наясно, защото тази норма, именно възприета като действаща и по отношение на заварени случаи, не противоречи на Конституцията“.

Той уточни, че Върховният административен съд и Върховният касационен съд са се съобразили с 6-месечния срок при определяне на временно изпълняващите функциите. „Изглежда прокурорската колегия на ВСС среща затруднения, които обаче не са познавателни, вероятно по други причини“, добави Стоилов.

По въпроса защо петима конституционни съдии са подготвили становище като допълнение към решението, професорът поясни: „В искането на сезиращия съд ядрото на мотивите беше, че нормата създава проблем заради това, че тя има несъщинско обратно действие. В своята практика Конституционният съд последователно е изяснил разликата между същинско и несъщинско обратно действие, което означава, че ако не се засягат вече осъществени факти, а се преуреждат отношенията, това е част от резонния процес на законодателството“.

Относно възможността за вакуум в системата при прекратяване на мандата, професор Стоилов коментира: „Тези неща не са толкова сложни, колкото понякога се опитват да ги направят“. Той заяви, че има кой да наследи Борислав Сарафов, ако бъде прекратен мандатът – „патентен орган е ВСС в лицето на неговите колеги“.

По отношение на независимостта на съдебната власт той добави: „Остава и тук няма никакво засягане на независимостта на съдебната власт, защото ВСС остава единствения кадрови орган. Част от органите за управление на съдебната система и то на най-високите нива в момента действат в несъответствие с Конституцията. Това е ясната истина и не е необходимо тя да бъде замъглявана, обяснявана или заобикаляна“.

Проф. Стоилов завърши интервюто с послание към обществото: „Напоследък от време на време чуваме призиви да се обединим. Аз мисля, че ние сме изправени пред една много ясна разделителна линия. Линията, в която трябва да си отговорим дали мнозинството от българските граждани искат да има върховенство на Конституцията и зачитане на закона. И ако тази воля е на лице, мисля, че въпросите ще се решават както институционално, така и обществено“.