Според „Хюман Райтс Уоч“ (HRW) около 1837 цивилни, включително десетки деца, са загинали в 57 инцидента между януари 2023 г. и август 2025 г.
Организацията приписа по-голямата част от убийствата – 1255 – на военните и съюзническите им милиции, а останалите се свързват с ислямистки бойци.
Властите в Буркина Фасо все още не са коментирали доклада, но в миналото са отхвърляли обвинения, че техните сили са убивали цивилни.
Докладът се основава на анализ на информация от отворени източници, включително снимки, видеоклипове и сателитни изображения, както и на интервюта със свидетели и оцелели.
„Всички страни са отговорни за военни престъпления като умишлени убийства, нападения срещу цивилни и цивилни обекти, грабежи и принудително разселване“, написата авторите на доклада.
В него хунтата е обвинена в извършване на „ужасяващи злоупотреби“ и в това, че не е потърсила отговорност от извършителите, като същевременно е блокирала достъпа на медии, за да скрие страданията на цивилните, попаднали в капана на насилието.
„Мащабът на зверствата, които се случват в Буркина Фасо, е потресаващ, както и липсата на глобално внимание към тази криза“, каза Филип Болопион, изпълнителен директор на HRW.
Докладът цитира един от най-смъртоносните инциденти от декември 2023 г., при който според него военните и съюзническите милиции са убили над 400 цивилни в северния град Джибо.
35-годишна жена разказа пред правозащитната група, че двете ѝ дъщери са загинали на място, а тя и деветмесечният ѝ син са били ранени от куршуми.
„Уверете се, че никой не диша, преди да тръгнете“, спомни си тя думите на член на милицията.
Оцелелите описаха убийствата като брутални и споделят, че продължават да страдат от дълбока психологическа травма.
„Много от оцелелите описват убийствата като „касапница“ и казват, че са останали с дълбоки психологически рани“, отбелязаха авторите на доклада.
Пред HRW цивилни описаха чувството, че са „между чука и наковалнята“ – заплашени от смърт от ДНИМ, но същевременно и мишена на правителствените сили.
Правозащитната група заяви, че ДНИМ е използвала масови заплахи и насилие, за да доминира и наказва общности, и е атакувала цивилни, които отказват да се подчинят на властта ѝ, обвинявайки ги в подкрепа на правителството.
През август 2024 г. нападатели от ДНИМ „са застреляли най-малко 133-ма души и са ранили над 200 за по-малко от два часа“, се казва в доклада.
Сега HRW призова Международния наказателен съд в Хага да започне предварително разследване на предполагаемите престъпления, извършени от всички страни от септември 2022 г. насам.
Организацията също така призова партньорите и донорите на Буркина Фасо да наложат санкции и да се въздържат от сътрудничество с армията на страната.
Траоре завзе властта през септември 2022 г., след като свали Пол-Анри Сандаого Дамиба, който управляваке само девет месеца.
Въпреки авторитарната си репутация, 37-годишният Траоре спечели огромна подкрепа на целия континент със своята панафриканска визия и критики към западното влияние.
Повече от 1800 цивилни са били убити в Буркина Фасо, откакто Ибрахим Траоре завзе властта преди три години, в действия, които се равняват на „военни престъпления и престъпления срещу човечеството“, се казва в нов доклад, цитиран от Би Би Си.
HRW установи, че президентът Траоре и шестима висши военни командири „могат да носят отговорност по силата на командването си за тежки злоупотреби и трябва да бъдат разследвани“. В доклада се посочва също, че петима джихадистки лидери може да са виновни.
Една от причините, които военните изтъкнаха за завземането на властта, беше борбата с джихадистките групировки, свързани с „Ал Кайда“, които повече от десетилетие водят бунт в Буркина Фасо и съседните страни и контролират огромни части от територията.
Откакто военното правителство завзе властта, властите са обвинявани в провеждането на брутални кампании, които все по-често са насочени срещу цивилни в отговор на атаките на свързаната с „Ал Кайда“ групировка ДНИМ – най-голямата джихадистка група в страната.
Буркина Фасо, подобно на съседните си Мали и Нигер, които също са под военно управление, се отказа от сътрудничество със западните държави, особено с Франция, в борбата си срещу ислямистките групировки. И трите страни се обърнаха към Русия за военна помощ, но насилието продължава с неотслабваща сила.
)