Рецензия на „Драмата“: Зендея и Робърт Патинсън ви канят на най-неловката сватба на годината

Изследвайки тези често пренебрегвани идеи, Боргли създава един от най-мъчително некомфортните и същевременно удивително честни погледи към романтичните истории, появявали се скоро, отбелязва Collider.

„Драмата“ се превръща в сложна история, която държи зрителя в неведение как ще завърши тази любовна приказка, но Боргли успява да я приземи брилянтно.

Това е романтичната драма на годината, която ще ви накара да се почувствате зле, но именно нейният подход към толкова мрачни и трудни теми я превръща в честен и забележителен поглед към човешките взаимоотношения.

В началото на „Драмата“ ставаме свидетели на очарователната първа среща между Чарли (Робърт Патинсън) и Ема (Зендея). Чарли забелязва Ема в едно кафене и нервно се приближава, за да я заговори, преструвайки се, че познава книгата, която тя чете. От негова гледна точка изглежда, че тя напълно го игнорира, затова той се оттегля на масата си. Скоро обаче се връща, за да се извини, и едва тогава Ема осъзнава, че някой се е опитвал да говори с нея. Чарли пък не е разбрал, че Ема е глуха с едното ухо, а в другото е имала слушалка. Когато той се смущава и обърква, Ема мило го подканя да започне отначало и да опита пак.

Това е едно прекрасно начало на романс, който бавно разкрива своята мрачна сърцевина. Същевременно то е и красива метафора на посланието на филма на Кристофер Боргли за любовта, вторите шансове и как личната ни гледна точка може напълно да промени реалността.

След първата им среща, първата част на филма ни показва любовната история на Ема и Чарли. Виждаме първата им среща, на която Чарли признава, че не е чел книгата ѝ. Ставаме свидетели на първата им целувка – голям романтичен жест, който не се получава съвсем по план. Тези моменти са представени през погледа на Чарли, докато той подготвя сватбената си реч, редактирайки я до безкрай в опит да обхване всичко, което обича в Ема. Дори най-добрият му приятел Майк (Мамуду Ати) се налага да го възпира, когато Чарли иска да включи в речта си подробности за сексуалния им живот и за неловкия смях на Ема, който намира за толкова сладък. От тези проблясъци в тяхната връзка става ясно, че Чарли и Ема са чудесна двойка, чиято любовна история естествено води към предстоящата им сватба.

Разказите на Майк, Рейчъл и Чарли са за постъпки от миналото, за които съжаляват, но когато идва ред на Ема, всички са съгласни, че нейното признание прекрачва границите. Въпреки че става дума за нещо, което тя почти е направила, но в крайна сметка се е отказала, то е достатъчно, за да развали вечерта и да накара всички да се почувстват различно степен на дискомфорт спрямо нея.

Това включва и Чарли, който, колкото и да се опитва, не може да се отърси от това ново разкритие за бъдещата си съпруга. За него всичко започва да му напомня за онова, което се опитва да забрави, и отношенията му с Ема вече не са същите. С наближаването на сватбената дата Чарли трябва да намери начин да преодолее тази новина, докато Ема се опитва да убеди годеника си да загърби нещо, останало толкова далеч в миналото ѝ, че за нея вече е без значение.

Боргли умело ни представя моменти, които показват какво точно си мислят, от какво се страхуват или на какво се надяват Чарли и Ема, потапяйки ни в тяхното съзнание, докато любовната им история е напът да се разпадне. Например, в един момент Чарли си представя себе си с тийнейджърската версия на Ема, която почти е поела по ужасяващ път. Той осъзнава, че макар да се жени за по-възрастната и помъдряла версия на това момиче, Ема все още е същият човек, който е имал тези мисли в гимназията. По подобен начин, в една особено сърцераздирателна сцена, вечерта след „разкритието“ Ема си представя реалност, в която Чарли просто се надсмива над тази нова информация, прегръща я и ѝ показва, че нищо не се е променило. Тези бързи проблясъци добавят съчувствие и болезнена честност към тази черна комедия и я издигат до нещо истинско и трогателно.

Докато в предишните му филми героите понякога изглеждаха като карикатури, тук Чарли и Ема са пълнокръвни и детайлни образи със своите пластове, проблеми и вътрешни конфликти. Лесно е да съпреживеем терзанията на Ема, която не иска миналото ѝ да я определя години по-късно, особено толкова близо до сватбата ѝ. Същевременно разбираме и безпокойството на Чарли и неспособността му да се отърси от натрапчивото чувство, което го гложди.

В последната част на филма виждаме и няколко отлични поддържащи изпълнения, особено от Алана Хаим, Мамуду Ати и Хейли Бентън Гейтс, която играе колежката на Чарли – Миша. Докато напрежението в историята ескалира и връзката на Ема и Чарли е на ръба на разпада, тези второстепенни герои само усложняват нещата до комична степен.

„Драмата“ е рядък филм, който изследва едни от най-сложните чувства, които много от нас изпитват във връзките си – от нещата, които научаваме за партньора си и които остават в съзнанието ни (независимо дали го искаме, или не), до несигурността, произтичаща от това да посветиш живота си на друг човек. Боргли подхожда към всичко това с увлекателна и заплетена история, която успява да бъде едновременно романтична и кошмарна. Патинсън и Зендея правят две от най-добрите роли за годината досега, а „Драмата“ е филм, който ще остане в съзнанието ви дълго след като сте напуснали киносалона.