Ескалацията на напрежението в Близкия изток изкарва на преден план не един, а два ключови стратегически пролива, от които зависи стабилността на глобалните енергийни пазари. Освен добре познатия Ормузки проток, все по-голямо значение придобива и Баб ел-Мандеб — тесен, но изключително натоварен морски маршрут, през който преминават около 10% от световните доставки на петрол и природен газ, пише "Политико".
След американските и израелските удари срещу Иран, пазарите вече са под силен натиск, а рискът от допълнителна дестабилизация нараства. Техеран ясно сигнализира, че при нови атаки срещу енергийната му инфраструктура може да разшири конфликта отвъд Ормузкия проток, като се насочи към Баб ел-Мандеб и Червено море. Подобен ход би имал далеч по-сериозни глобални последици, тъй като би засегнал не само петролните доставки, но и широк спектър от стоки — от храни до индустриални продукти.
Ключова роля в този сценарий играе и групировката на хутите, която вече демонстрира способност да нарушава корабоплаването чрез атаки с дронове и ракети. Макар формално да спазва примирие, организацията не е прекратила напълно заплахите си, а при по-широка ескалация вероятно ще се включи активно. Това би могло да доведе до блокиране на протока и сериозно ограничаване на трафика към Суецкия канал — жизненоважна връзка за световната търговия.
Допълнителен фактор е опитът на Саудитска Арабия да заобиколи Ормузкия проток чрез увеличаване на капацитета на петролопроводите към пристанището Янбу на Червено море. Ако обаче и Баб ел-Мандеб бъде блокиран, тези алтернативни маршрути също ще се окажат под риск, което ще ограничи значително възможностите за износ.
Експерти предупреждават, че подобно развитие може да доведе до рязък скок в цените на петрола до около 150 долара за барел и да задълбочи инфлационния натиск в световен мащаб. В този контекст контролът върху морските „тесни места" се превръща в основен инструмент за геополитическо влияние, особено за държави като Иран, които търсят асиметрични начини да противодействат на военния натиск.
В крайна сметка ситуацията показва колко уязвима остава глобалната икономика от регионални конфликти. Дори ограничени военни действия могат да предизвикат верижна реакция, която да засегне енергийните доставки, международната търговия и цените по целия свят. Затова бъдещето на тези два стратегически пролива ще бъде решаващо не само за изхода от конфликта, но и за стабилността на глобалната икономическа система.
)