БНБ: Конфликтът в Близкия изток носи риск от по-висока инфлация в България

Тези сценарии имат илюстративен характер и не включват възможни мерки на фискалната и паричната политика. Целта им е да покажат основните механизми, чрез които външни ценови шокове могат да се пренесат в българската икономика.

Военният конфликт в Близкия изток създава сериозна несигурност около международните цени на енергийните суровини и съответно повишава рисковете пред инфлацията в еврозоната и България.

Най-силното влияние се очаква в краткосрочен план, основно чрез поскъпване на енергията. Това обяви Българската народна банка, чиито действия са фокусирани в две направления - участие в определянето на паричната политика на Евросистемата и оценка на потенциалните ефекти върху инфлацията в страната.

В рамките на този процес БНБ участва в заседанията на Управителния съвет на Европейската централна банка, информира Нова тв. На срещата на 18-19 март 2026 г. основните лихвени проценти бяха запазени без промяна, като беше потвърден ангажиментът инфлацията да бъде стабилизирана около 2% в средносрочен план. Решенията ще продължат да се вземат на база постъпващите икономически данни, без предварително фиксирана траектория на лихвите.

Според оценките развитието на инфлацията в средносрочен план ще зависи от продължителността и интензивността на конфликта, както и от скоростта, с която по-високите енергийни цени се пренасят към крайните потребителски цени и икономическата активност.

БНБ е изготвила базисен макроикономически сценарий, според който инфлацията в България ще достигне 3.7% през 2026 г., след което ще се забави до 3.2% през 2027 и 2028 г. Това забавяне се обяснява с ефекта на високата база при енергийните цени и предстоящото въвеждане на европейската схема за търговия с емисии (ETS2).

Поради високата несигурност са разработени и два неблагоприятни сценария. При умерено негативен сценарий инфлацията ще бъде по-висока с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 пункта през 2027 г. и с 0.6 пункта през 2028 г. При силно неблагоприятен сценарий отклонението ще достигне съответно 1.2, 3.4 и 2.3 процентни пункта, като това отразява по-силни вторични ефекти върху цените.