Свърши се: 25-годишната Ноелия напусна този свят както искаше – сама, сред снимките на семейството си

Сега, 601 дни по-късно, тя почина, съобщиха в социалните медии от Christian Lawyers, кантората, представляваща баща ѝ.

„Просто искам да спра да страдам, точка“, заяви младата жена два дни по-рано.

Това страдание я е съпътствало през целия ѝ живот, тъй като тя обясни, че е преживяла психологическо насилие и преждевременния развод на родителите си.

Това страдание се утежняваше от постоянна болка и ограничения, произтичащи от парализата, от която тя страдаше след опит за самоубийство.

„Не ми се прави нищо, не ми се излиза, не ми се яде... Много трудно ми е да спя, а и имам болки в гърба и краката“, обясни тя пред камерите на предаването.

Мнението ѝ за обществото също я обезкуражи да продължи: „Изобщо не ми харесва как се развива светът. По-скоро бих изчезнала. Всичко става все по-лошо.“

Въпреки че не покани баща си, който, според нея, няма да присъства на смъртта или погребението ѝ, след отказа му да ѝ позволи да получи асистирано умъртвяване – отказ, който Ноелия не разбра, тъй като твърдеше, че той не ѝ е обърнал внимание.

„Не разбирам защо ме иска жива, щом не иска да приема решенията ми“, каза тя.

Ноелия Кастильо Рамос почина този четвъртък на 25-годишна възраст в болницата, където живееше, точно както желаеше: в стаята си, заобиколена от снимки на семейството си и сама.

Младата жена, която бе парализирана след опит за самоубийство след две сексуални посегателства, получи евтаназията, която искаше от 2024 г., за да има достойна смърт - право, за което се бореше в съда срещу баща си, който се противопоставяше на решението ѝ.

Тези две ситуации я доведоха до приемно семейство, оставяйки я да се чувства „безпомощна“: „Винаги съм се чувствала сама, никога не съм се чувствала разбрана, никой никога не ми е съчувствал“, обясни тя в интервю за предаването „Y Ahora Sonsoles“ по Antena 3.

Младата жена, която също страдаше от личностно разстройство, поиска евтаназия през април 2024 г. След съдебна битка с баща ѝ, Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе против спирането на процедурата и даде „зелена светлина“ за нейното провеждане.