Министър Христанов: Земеделието не е място за партизански битки

Насочване на ресурса в общата рамка означава политическа конкуренция между партии и министерства за части от него. От друга страна следване на досегашния модел на устойчива политика е критично условие Общата селскостопанска политика (ОСП) да създава и изпълнява систематично без значение каква е политическата ситуация в страната или превес на политическите сили.

Това заяви министърът на земеделието и храните Иван Христанов по време на среща на министрите на земеделието от Вишеградската четворка и България и Румъния, която се проведе в гр. Будапеща, Унгария. Той изтъкна, че ОСП е основна политика на Съюза и трябва да бъде отстоявана като незаменима. „Настоящата среща е с грижа за обединяване на общото виждане на участващите страни, а не за конфронтация с другите държави, които са част от общността. Земеделието, което изхранва над 400 млн. човека в Европа, е в основата на преработвателната промишленост и туризма. Основната задача пред сектора е гарантирането на достъпна храна и спокойствие за населението. Същевременно фермерите трябва да живеят с усещането, че са успешни, каквито винаги са били, а не хора, които се молят за средства“, подчерта българският земеделски министър. Той допълни, че в ЕС трябва да има силна, добре финансирана и независима ОСП, за която продоволствената сигурност е приоритет. Министър Христанов бе категоричен, че е необходима стратегическа автономност, защото новите кризисни събития възникват преди да са преодолени последствията от предходните. Той наблегна на важността на външната конвергенция, тъй като има напрежение между фермерите, които правят сравнения с подкрепата в другите държави членки. „Подкрепата с национални средства не е във възможностите на държавите членки с по-малки икономики, но с повече обработваема земя“, изтъкна Иван Христанов. Той подкрепи запазването на правилото N+3, тъй като механизъм, базиран на N+1, не стимулира дългосрочните инвестиции като образование, експертиза, иновации, борба с градушките и напояване. „За България е важен въпросът за съфинансирането на агроекологичните мерки, поради различията във финансовите възможности на отделните държави“, посочи министър Христанов и наблегна на това, че решенията относно ОСП трябва да бъдат в ръцете на тези, които носят отговорност за тях.

Той съобщи, че в България има два торови завода, така, че количества има достатъчно, но не може да се гарантира цената. „Тя продължава да расте и това ще се отрази директно на цените на храните. Фермерите попадат между натиска на разходите, затова тяхната подкрепа трябва да се гарантира, което ще бъде в полза и на потребителите“, поясни министър Христанов. По думите му изкупните цени на пшеницата и млякото са твърде ниски. Той изтъкна, че ситуацията и по отношение на горивата е сходна. „Количествата могат да бъдат гарантирани, но цените са прекалено високи, с тенденция да продължат да растат. Фермерите купуват ден за ден, защото липсва ликвидност. Затова се работи по ускоряване на процеса на изплащане на директните плащания, които имат ключова роля за подобряване на ликвидността на фермерите, които в момента не правят вложения с перспектива, а само за текущите нужди“, информира още българският земеделски министър. Той наблегна и на друга важна тема за страната ни, а именно имитиращите продукти като подчерта, че от една страна потребителите не искат имитации, но от друга тези продукти влизат на ниски цени, а някои потребители трудно правят разлика между истинския продукт и заместващия.

Министър Христанов каза още, че страната ни е гранична държава и проблемът с шапа е на вратата. „България има важна роля за недопускане на заболяванията навътре в ЕС. От предходната година в страната се извършва цялостен контрол на движението на животни. Външната търговия е много важна и носи значими ползи, но трябва да се гарантира качествен граничен контрол, с цел вносът да отговаря на всички изисквания на общността“, обясни още той.

Иван Христанов коментира, че при констатиране на заболяване е необходимо да се въвеждат редица съпровождащи мерки, а не само финансови. „Считаме, че е нужно да се засили експертна помощ за осъществяване на граничния контрол. ЕК е голяма сила на международната сцена, но трябва да се фокусираме и върху пазарите, в които европейските стоки намират прием и да задълбочим отношенията си с тях“, обърна внимание той.

В рамките на срещата земеделските министри на България, Румъния и Вишеградската четворка подписаха съвместна декларация относно Многогодишната финансова рамка след 2027 г. и Общата селскостопанска политика. С нея те апелират за силни мерки по Първи и Втори стълб на Общата селскостопанска политика, както и за достатъчно и адекватно финансиране чрез запазване на настоящото ниво при постоянни цени, за да се гарантира сигурността на доходите на земеделските производители. В документа се подчертава още, че включването на настоящите екосхеми в национално съфинансирани агроекологични и климатични действия би подкопало приноса на сектора към целите за устойчивост. Именно поради тази причина те следва да останат 100% финансирани от ЕС. Държавите членки следва да запазят възможността да продължат прилагането на настоящите си екосхеми, се казва в декларацията. Тя ще бъде представена на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство на 30 март в Брюксел.