Ролята на Пакистан като евентуален домакин на преговори за прекратяване на войната в Иран се основава на политическите опити на Исламабад да се хареса на президента на САЩ Доналд Тръмп и репутацията на страната като относително неутрален играч със стабилни отношения със съседната Ислямска република.
Това би било венец на над едногодишни усилия за изграждане на връзки с Тръмп, станали възможни благодрение на хитра дипломация и сделки с криптовалути.
Пакистан, който поддържа пряк контакт и с Вашингтон, и с Техеран, във време, в което подобни комуникационни канали са затворени за повечето страни, също би имал преки ползи от прекратяване на войната.
Пакистан участва в дипломатическите опити за прекратяване на конфликта в Иран от самото начало на войната, като това се изразява в предаването на поне шест съобщения между САЩ и Иран, според пакистански източници.
"Пакистанско домакинство на преговорите между САЩ и Иран би повишило сериозно международното реноме на Исламабад", заяви пред Ройтерс Камран Бухари – експерт в Съвета за близкоизточна политика, вашингтонски мозъчен тръст.
"След като в продължение на десетилетия наред бе известен като размирна държава, сега Пакистан отново се появява на картата като първостепенен американски съюзник в Западна Азия", заяви той.
Бухари заяви, че Пакистан е най-малко вражбеният съсед на Иран, като същевременно "поддържа най-тесни връзки с историческия противник на Техеран в региона на Залива – Саудитска Арабия – и има доверието на Вашингтон“.
Отбранителният пакт между Исламабад и Рияд, сключен през септември, съдържа клауза за военна взаимопомощ в случай на нужда, което също е фактор, отчитан в анализите.
Източници от сферата на сигурността в Пакистан казаха, че Исламабад е обвързан от споразумението, но чрез преговори по неофициални канали с Техеран се опитва да избегне въвличането си в конфликта.
Ако разговорите наистина се състоят, това би издигнало международния авторитет на Пакистан до нива, невиждани откакто страната помага с посредничеството си при тайната дипломатическа акция, довела до визитата на американския президент Ричард Никсън в Китай през 1972 година.
В южноазиатската страна живее втората по численост шиитска мюсюлманска общност в света след тази в Иран, което стана причина в цялата страна да избухнат протести на следващия ден след убийството на аятолах Али Хаменей при американско-израелските удари в началото на конфликта на 28 февруари.
Рискът от продължителна война в Иран, която да обхване и територията на Пакистан, е сред най-големите страхове на Исламабад, смятат анализатори и представители от сферата на сигурността. Пакистан, който влезе в конфликт с афганистанските талибани, също пострада от срива в доставките на горива заради войната в Иран.
"Пакистан е изключително надежден посредник, тъй като поддържа работещи отношения както с Вашингтон, така и с Техеран и същевременно е имал периоди на напрежение в отношенията и с двете страни, което прави Пакистан достатъчно равноотдалечен, за да играе ролята на честен посредник", заяви пред Ройтерс Адам Уайнстийн – заместник-директор на Програмата за Близкия изток на Института "Куинси", пише БТА.
Началникът на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир си създаде тесни връзки с Тръмп с цел преодоляване на трупано с години недоверие между Вашингтон и Исламабад. През януари Пакистан се включи в Съвета за мир на Тръмп, а Мунир специално пристигна в Давос, за да се срещне с Тръмп.
Пакистан сключи споразумение с криптокомпания, свързана със семейството на Тръмп, за да използва нейния USD1 стейбълкойн за международни разплащания, докато специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф помогна за постигането на споразумение за преустройство на хотел "Рузвелт" в Ню Йорк, който е собственост на националния авиопревозвач на Пакистан.
Преди във вторник пакистанският министър-председател Шехбаз Шериф да потвърди предложението си да домакинства преговори, пакистански и чуждестранен източник съобщиха, че е възможно представители на двете воюващи страни да се срещнат в Исламабад още в края на тази седмица. Пакистанският източник съобщи, че се очаква участие в преговорите да вземат американският вицепрезидент Джей Ди Ванс, Уиткоф и зетят на Тръмп – Джаред Къшнър.
Според официални прессъобщения, пред последния месец Шариф и пакистанският външен министър са имали над 30 разговора със свои колеги в Близкия изток, включително шест с ирански представители. Два от тях са се състояли в понеделник, когато САЩ обявиха, че са в ход усилия за посредничество, предприети успоредно с телефонен разговор между Тръмп и Мунир, за който потвърди Белият дом.
Пакистан има обща граница с Иран в историко-греографската област Белуджистан. Но положението по нея е сложно, тъй като от двете ѝ страни от години действат бунтовнически групи. Нестабилността в пограничните райони дори стана причина за краткотраен военен сблъсък между Техеран и Исламабад през януари 2024 година, но веднага след това отношенията се възстановиха и дори бяха надградени.
Иран може би гледа на Пакистан като на по-неутрална страна в сравнение с други възможни посредници. "За разлика от страни от Залива като Катар, Пакистан не е приел на своя територия американски военни бази и сам по себе си представлява световна военна сила", заяви Уайнстийн.
Пакистан може да се осланя и на исторически традиции в ролята си на посредник – след разрива в отношенията между Иран и САЩ заради Ислямската революция през 1979 г. пакистанското посолство в Техеран фактически поема представителството и на дипломатическите интереси на Вашингтон.
Когато войната на САЩ в Иран навлезе във втората си седмица и Техеран атакува Саудитска Арабия, пакистанският външен министър Исхак Дар заяви, че е напомнил на Иран за сключеното споразумение и по тази причина предприе опити за посредничество с Иран.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)