Фискалният съвет: Намаляването на ДДС не е подходяща мярка за справяне с цените на горивата

Както икономическата теория, така и специфичните характеристики на българската икономика показват, че намаляването на ДДС би било скъпо и ограничено по ефект средство за овладяване на инфлацията.

Напротив, чрез изкуствено понижаване на цените може да се стимулира търсенето в условия на ограничено предлагане, което забавя необходимото приспособяване на пазара.

Второ, ефектът от намаляване на ДДС е ограничен поради непълното прехвърляне към крайните потребители. Бизнесът често не прехвърля изцяло данъчните облекчения в по-ниски цени, а задържа част от ползата под формата на по-високи печалби.

В контекста на нарастващите цени на горивата, призивите за намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС) придобиват популярност. Въпреки това, подобна мярка не е ефективен или подходящ отговор на външни ценови шокове, пише в анализ на Фискалния съвет.

Първо, намаляването на ДДС не адресира основната причина за поскъпването, а именно глобалния шок в предлагането на енергийни ресурси. България е „ценоприемаща“ икономика на международните пазари на петрол и газ, което означава, че вътрешната данъчна политика има ограничено влияние върху цените на едро.

В условия на ограничена конкуренция или пазарна концентрация - каквито съществуват в някои сегменти на пазара на горива и търговията на дребно в България, този ефект може да бъде още по-силен. В резултат значителна част от фискалния ресурс би отишла при фирмите, а не при домакинствата, което намалява ефективността на мярката.

Трето, намаляването на ДДС е скъпо за бюджета. ДДС е основен източник на приходи за българския бюджет, като потреблението формира значителна част от данъчните постъпления. Намаляването на ставката би довело до сериозен спад в приходите и би ограничило възможностите на държавата да финансира други приоритети като социална подкрепа, инфраструктура или енергийна диверсификация. Освен това, ползите от по-ниско ДДС се разпределят пропорционално между всички потребители, което означава, че домакинствата с по-високи доходи получават по-голяма полза. Това прави мярката по-малко ефективна в сравнение с целеви помощи за уязвимите групи.

Четвърто, намаляването на ДДС води до ограничен ефект върху цените. Дори когато част от намалението се прехвърли към потребителите, ефектът обикновено е краткотраен, особено когато основният двигател на инфлацията - като глобалните енергийни цени, остава непроменен. След изчерпване на ефекта цените често отново нарастват, което създава риск от допълнително натоварване на бюджета.

Накрая, намаляването на ДДС върху енергията може да подкопае дългосрочни политики, свързани с енергийната ефективност и прехода към по-устойчиви източници. По-високите енергийни цени създават стимули за икономии и инвестиции в ефективност. Изкривяването на тези ценови сигнали чрез данъчни облекчения може да увеличи уязвимостта на България към бъдещи външни шокове.