Украйна няма карти ли? Оказва се, че една от картите е да учи богатите държави как да не воюват като идиоти

Една от тях, очевидно, е била това да знае как изглежда бъдещето на войната, докато по-богатите и уж по-сигурни съюзници на САЩ още бъркат цената с компетентността.

_______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Няколко години вече разни хора на Запад гледат на Украйна като на някакъв геополитически благотворителен случай. Смела, да. И трагична, заслужаваща подкрепа, естествено, но… все я виждат снизходително във въображението си. Жертва. Клиент. Просяк с каска.

А сега историята, с обичайното си чувство за хумор, направи това, което често прави: обърна страницата и завъртя масата.

Сега Украйна (държат я извън НАТО; орбанците и фицовците не я пускат да припари до ЕС; и само я гледат отдалече как воюва за оцеляването си) изпраща военни специалисти, за да помагат на държави от Персийския залив (и САЩ!) да се защитават от ирански ракети и дронове.

Киев е изпратил над 200 експерти в страни като Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, защото след четири години пълномащабна война украинците се превърнаха в нещо, което малцина други могат да претендират, че са: може би най-изпитаната в реални бойни условия армия в света, когато става дума за оцеляване в съвременна война с дронове.

Това е същата Украйна, която Доналд Тръмп пренебрежително обиди с репликата: „Нямате картите“. Каза го на Зеленски, все едно Украйна е някакъв слаб комарджия, който моли да остане на масата, а не потънала в кръв държава, която се бори за свободата си.

Украинските офицери вече обучават другите как се води съвременна война. Обучават и американци. А защо се налага да им преподават?

От думите на украински военен разбираме, че съюзниците на САЩ (и САЩ!) са стреляли доста скъпо и доста глупаво. Например използвали са ракети като SM-6 – всяка от които струва около 6 милиона долара, за да свалят дрон Шахед, който струва около 70 000.

Междувременно, в САЩ обясняват на нуждаещите се, че няма пари за социални помощи, а Пентагонът настоява за нови 200 МИЛИАРДА долара за войната в Иран.

И ето го големия майтап, ако човек изобщо е в настроение да се смее, докато светът гори. Клубът на богатите, имащите скъпата техниката, стратегическите партньорства, лъскавите брифинги и самоувереността откри, че нито едно от тези неща не ти дава автоматично умението да водиш реална война.

Особено не и ТОЗИ вид война. Войната на изтощението, импровизацията, постоянната адаптация и грозната икономика на смъртта.

Войната, в която решаващият въпрос не е дали прехващачът ти е достатъчно сложен, а дали е нормално да харчиш деветдесет пъти повече за отговора, отколкото нападателят е похарчил за проблема.

Украйна научи този урок по трудния начин: като беше атакувана с проектирани в Иран дронове Шахед почти всяка нощ и беше принудена да се научи да оцелява по-евтино, по-бързо и по-умно. Научи го под бомбите.

И между другото… същата тази страна, която доскоро молеше за ракети, вече сваля и руски бойни хеликоптери с дронове. Да, с дрон. Ка-52 за около 16 милиона долара, свален от украински оператори на дронове. Само за да е напълно ясно колко бързо се пренаписва правилникът на войната:

Каква е поуката тук ли? Че самият йерархичен ред на военните умения беше пренареден (от най-добрия по пренареждането: реалността).

Държавата, с която толкова обичат „големите“ играчи, като Тръмп, да говорят все едно е неоправен непълнолетен, днес притежава един от най-ценните продукти в съвременната сигурност: изстрадана, проверена в бойни условия грамотност. Не теория, а знание, научено по време на сирените за въздушно нападение.

И това би трябвало да засрами много хора. Жалко, че точно те нямат никакъв срам. Най-вече би трябвало да засрами цялата реторична позьорска стойка на Тръмп спрямо Украйна.

Украйна, при цялото си изтощение и опустошение, разбра нещо съществено преди много от своите уж по-висшестоящи партньори. Разбра, че съвременната война става все по-евтина за нападателя и все по-опасно скъпа за защитника.

Разбра, че дроновете не са страничен реквизит в някакво футуристично допълнение към „истинската“ война, а са нервната система на бойното поле.

Разбра, че импровизацията побеждава елегантността, когато елегантността струва ТВЪРДЕ СКЪПО, за да оцелее при повторение (да използваш ракети от по 6 милиона долара, за да сваляш дронове за по 70 000…??).

Има нещо почти поетично в този обрат: Украйна, страната, която трябваше да моли за ракети, сега учи държави, преливащи от пари, как да не ги прахосват. Страната, държана да чака пред толкова много западни врати, се превърна в преподавател по сигурност.

А нищо от това не беше нужно да се случва по този начин. Ако демократичният свят беше чул по-рано (наистина чул!) в какво се превръща Украйна под натиск, можеше да научи урока по-рано и да се адаптира по-бързо.

Този цитат е меко казано показателен:

„„Не разбирам какво са правили те (съюзниците), какво са гледали през последните четири години, докато ние воюваме“, посочва украинският офицер“.

И сега Тръмп ще иска още 200 милиарда долара за войната си с Иран…

Дори част от републиканците вече започват да му набиват спирачките. Дори Лорън Бобърт (една от най-кресливите защитнички на Тръмп и тръмпизма) каза, че е „твърдо против“ нов военен пакет, защото ѝ е писнало да се наливат пари „там“ (в Близкия Изток). Което вече е съвсем нов вид американски политически фарс: дори собствените ти кресльовци започват да гледат касовата бележка и да пребледняват.

Та… какво се оказа? Нацията, за която се твърдеше, че не държи никакви карти, се оказва, че тихомълком е писала новия правилник, докато другите блеят.

Историята има свирепо чувство за хумор.