Христофор Караджов: Тръмп няма ясна концепция, има фикс-идеи

Куба – "традиционният трън в петата на Америка"

Караджов подчерта, че "Положението в Куба никога не е било особено добро. А сега, когато няма и петрол от Венецуела, става още по-зле."

Иран – "война, която започва лесно, но няма как да бъде спечелена"

Караджов е категоричен, че Иран не е пряка заплаха за САЩ, но е сериозна заплаха за Израел:

"Иран е директна заплаха за Израел – и чрез ракетите си, и чрез прокситата Хизбула и Хамас."

Няма как да се изтласка Иран от този контрол над Ормузкия проток, без да се изпрати някаква експедиционна сила. Това е в момента положението.

Караджов сравни ситуацията с Афганистан: "Двайсет години война, огромна коалиция, хиляди жертви – и накрая всичко се върна в изходна точка."

Ормузкият проток – "светът може да влезе в нова икономическа криза"

Според него най-големият риск е блокирането на Ормузкия проток:

"Протокът може да остане затворен много дълго. И светът да влезе в нова икономическа криза."

Той подчерта, че Пакистан и Индия вече усещат ефекта – в Пакистан училищата са затворени заради липса на гориво.

Русия печели, а Украйна е в "статична война на изтощение"

Караджов не вижда близък край на войната: "Единственият начин войната да свърши е силен, постоянен натиск върху Русия. Такъв няма."

Той отбелязва, че Русия има по-големи човешки ресурси, а икономическият натиск отслабва.

Тръмп – "няма ясна концепция, има фикс-идеи"

Караджов е критичен към подхода на американския президент: "Тръмп действа флагрантно, без съюзници. Това го лишава от полезни ходове."

"Той има няколко фикс-идеи – митата, наказването на държави с отрицателен търговски баланс, и убеждението, че правото е у силния."

По думите му световните лидери вече се страхуват от срещи с него: "Щом публично казва на японския премиер, че трябва да са свикнали на изненади заради Пърл Харбър… кой знае какво говори зад затворени врати."

Ще завърши ли Тръмп мандата си?

Преподавателят по журналистика в Калифорнийския университет Христофор Караджов коментира в "Мрежата" по БНР външнополитическите действия на Доналд Тръмп, ескалацията около Иран, ситуацията в Куба и перспективите пред света и САЩ.

Той припомни, че твърдата линия към Хавана е популярна сред кубинската емиграция във Флорида. "Тръмп се надява, според мен, да се случи това, на което по принцип американската външна политика спрямо Куба се надява още от началото на 60-те години – от прословутия Залив на прасетата и така нататък: в Куба да се вдигне някакво въстание, да се смъкне режимът отвътре. Което от 1961 година до сега не се е случило. Дали ще се случи сега – не знам. Но Тръмп каза, че иска да "вземе" Куба по някакъв начин. Буквално така се изрази.

И, между другото, такава твърда политика към Куба винаги е доста популярна сред кубинската имиграция в Южна Флорида, която е може би една от най-политически активните групи в Съединените щати от край време. И група, на която републиканското влияние се държи до голяма степен. Оттам се отключват нещата във Флорида.

САЩ имат много интересна имиграционна политика спрямо Куба. Има един закон, според който кубинец, който стигне до американска земя по какъвто и да е начин – с лодка, и успее да стъпи на брега или дори да нагази водата до брега – автоматично може да получи зелена карта. Това е автоматичен процес. Докато ако бъде прехванат във водата, вече го връщат в Куба.

И по този начин много от бежанците, които са в Южна Флорида – бежанци от режима на Кастро на няколко вълни през тези десетки години – са по принцип доста хардкор настроени спрямо режима на Кастро. Така го наричаме по инерция. Отношението към "братска Куба" във Флорида – там винаги са искали този комунистически режим да си отиде.

И всичко това минава през различни фази. От време на време американската политика към Куба омекваше, после пак се втвърдяваше. При Обама беше доста разхлабена – можеше да се пътува свободно.

Това е грешната преценка на всички американски администрации, според мен. Защото една държава като Куба – според мен – режимът ще си отиде абсолютно по естествен начин при отваряне на Куба. Защото когато влизат инвестиции, почва да влиза частна собственост, кубинците пътуват свободно и просто един друг свят се отваря пред тях. Както се случи във Виетнам, да речем.

Просто изкушението на капитализма, изкушението на парите – както в крайна сметка до голяма степен се получи и в Източна Европа. Идеалите са идеали, обаче сиренето е с пари. Хората просто искат по-добър живот. И ако видят възможност този по-добър живот да се случи по някакъв друг начин, то и самият режим си отива, прави си сметката и се отваря държавата – инвестиции и така нататък."

Той смята, че Нетаняху вижда момента като исторически шанс да реши "иранския въпрос", но предупреждава, че подобна операция няма как да има бърз край:

"Военната сила има стряскащо влияние, но се изчерпва. Иран е огромна държава с милион въоръжени хора. Много от тях нямат никакъв интерес да се предадат. И, какво ще го правиш Иран, когато ти свършат ракетите? Или – да не ти свършат ракетите, но вече в Иран няма ракети, няма някакви престрелки. Но всички тези стотици хиляди поддръжници на режима – те съвсем спокойно могат да се превърнат, ако не в една… това, което беше в Ирак, когато имаше реални цели за атакуване на място по улиците на Фалуджа, Тикрит, Багдад и т.н., които си бяха военнослужещи от американските и от съюзническите сили, включително и българи загинаха там, в Кербала. Но дори да го няма това, дори да не се изпратят американски части – те си стоят с оръжие и си контролират ситуацията. Не виждам по какъв начин ще имат интерес да се разоръжат, да се махнат, да се оттеглят. Не виждам и защо да се страхуват.

Всяка американска война в Близкия изток е започвала винаги много успешно. Включително и тази. Очистиха там ръководството на държавата – хубаво. Обаче видяхме след това какво се случва. Единствената война с ясно дефинирана цел беше през 1991 година, когато Ирак влезе в Кувейт. Тогава Буш-старши събра коалицията, каза: "Нашата цел е да извадим Саддам Хюсеин от Кувейт." Направиха го и след това се въздържа – което може би беше в този момент и грешка. Но понеже не беше част от целта и това, за което имаше мандат и подкрепа, се въздържа от по-нататъшни действия спрямо Саддам Хюсеин и сваляне на режима му. Което не се отрази добре на доста хиляди иракчани и кюрди, които въстанаха срещу режима. Но тогава Америка остана с ясно обявените цели – и това беше."

Единственият фактор, който може да промени ситуацията: "Колосален икономически колапс, което никой не иска да се случи. Другият вариант е, ако изпрати морски пехотинци в Иран, на които да се случи нещо. Американците са много чувствителни, особено, когато не виждат смисъл в такова нещо. Но най-голямата неизвестност е поведението на американския президент – от когото всички се страхуват – и враговете му и приятелите му, и чието поведение в момента е неясно."