Андрей Гюров се отказа от участието на България в Съвета за мир

„Би било преувеличено да се каже, че това е позицията на България“, заяви той.

Служебният премиер на България Андрей Гюров заяви пред Euronews, че присъединяването към Съвета за мир, ръководен от американския президент Доналд Тръмп, е резултат от „решението на един олигарх“ и не отразява политическия консенсус в страната.

„Това не беше въпрос на международна политика – беше личен въпрос на един олигарх, който е санкциониран по Закона „Магнитски“. Подписването на този договор е свързано с премахването му от списъка със санкции. Не мисля, че ще проработи. Това, което е изненадващо, за съжаление, е влиянието на един олигарх в някои партии“, добави той.

България беше една от малкото страни от Европейския съюз, които се присъединиха към спорния „Съвет за мир“, стартиран през януари от Тръмп. Инициативата беше подкрепена от бившия български министър-председател Росен Желязков и одобрена само няколко дни преди падането на правителството му вследствие на най-големите протести, които страната е виждала от десетилетия.

Гюров, който оглавява служебното правителство преди изборите, насрочени за 19 април, заяви, че националният парламент все още не е ратифицирал членството на България и че дори и да бъде одобрено, то може да бъде отнесено към Конституционния съд. Повечето държави-членки на ЕС считат, че това е в нарушение на Хартата на ООН, което прави участието им невъзможно.

Гюров заяви, че Съветът за мир първоначално е бил разбиран като инструмент за възстановяване на Газа след войната между Израел и "Хамас", но тъй като президентът Тръмп разшири мандата му, за да обхване целия свят, той трябва да бъде преразгледан.

Собственият правен анализ на Европейския съюз повдигна сериозни опасения относно обхвата, мандата и структурата на Съвета, като посочи почти абсолютистките правомощия на президента Тръмп като председател без ясен срок.

Въпреки ограничената роля, която според него България ще играе в Съвета, Гюров заяви, че поддържането на добри дипломатически отношения със Съединените щати остава важно.

„Важно е да се запазят партньорствата, които са работили от двете страни на Атлантическия океан в продължение на много години. Важно е да разговаряме“, каза той . „Важно е също така да имаме една силна Европа, която може да се издържа сама“, добави той.