"Няма никаква военна мисия за форсиране на блокадата на Ормузкия проток", каза Мелони

Мелони заедно с още 10 страни, сред които и България, поиска в общо писмо до ръководителите на ЕС да има преразглеждане на европейската схема за търговия с емисии, но е получила отказ, коментира "РАИ Нюз".

Премиерът на Италия Джорджа Мелони изрази задоволство от срещата на върха в Брюксел, въпреки че някои от целите, които си беше поставила, не бяха постигнати, отбелязват "РАИ Нюз" и АНСА.

Освен това Мелони се опита да съдейства в спора между Будапеща и Брюксел относно деблокирането на заема от 90 милиарда евро за Украйна, на който унгарският премиер Виктор Орбан наложи вето, въпреки че принципно се беше съгласил с него на Европейския съвет през декември. Кадри отпреди общата снимка на лидерите на ЕС вчера показаха Мелони да разговаря с Орбан. На брифинга след срещата на върха Мелони заяви, че винаги е казвала, че въпросът със заема може да се разреши, но за да стане това, е нужна гъвкавост. Тя отхвърли твърденията на изданието "Политико", според които на срещата на върха тя била казала, че разбира мотивите поради, които Унгария блокира заема за Украйна. Неотдавна в реч пред италианските депутати Мелони подчерта, че всяко разединение в ЕС е подарък за Русия.

На брифинга си снощи Мелони внесе яснота и защо се е присъединила към няколко страни, които са изразили готовност за обезопасяване трафика през на Ормузкия проток, след като броени дни преди това тя самата изрази резерви за участие в подобна мисия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп беше приканил други страни да съдействат относно протока, но след като получи отказ от някои от тях, той каза, че подобна помощ не му е нужна.

Вчера обаче от канцеларията на британския премиер Киър Стармър публикуваха изявление, в което се казват, че Великобритания, Италия, Франция, Германия, Нидерлания и Япония изразяват готовност да допринесат "за подходящи усилия за осигуряване на безопасно преминаване през протока". Впоследствие и Канада се присъедини към това изявление, допълва АНСА.

"Осъждаме по най-категоричен начин последните атаки на Иран срещу невъоръжени търговски кораби в Залива, атаките срещу гражданска инфраструктура, включително нефтени и газови съоръжения, както и фактическото затваряне на Ормузкия проток от иранските сили. Изразяваме дълбоката си загриженост относно ескалиращия конфликт. Призоваваме Иран незабавно да прекрати заплахите си, поставянето на мини, атаките с дронове и ракети и други опити за блокиране на протока за търговското корабоплаване, както и да спазва Резолюция 2817 на Съвета за сигурност на ООН. Свободата на корабоплаването е основен принцип на международното право, включително съгласно Конвенцията на ООН по морско право. Последиците от действията на Иран ще бъдат усетени от хора във всички части на света, особено от най-уязвимите. В съответствие с Резолюция 2817 на Съвета за сигурност на ООН подчертаваме, че подобна намеса в международното корабоплаване и нарушаването на глобалните вериги за доставки на енергия представляват заплаха за международния мир и сигурност. В тази връзка призоваваме за незабавен всеобхватен мораториум върху атаките срещу гражданска инфраструктура, включително нефтени и газови съоръжения. Изразяваме готовността си да допринесем към подходящи усилия за осигуряване на безопасно преминаване през протока. Приветстваме ангажимента на държавите, които участват в подготвително планиране. Приветстваме решението на Международната агенция по енергетика да разреши координирано освобождаване на стратегически петролни резерви. Ще предприемем и други стъпки за стабилизиране на енергийните пазари, включително чрез работа с определени държави производителки за увеличаване на добива. Ще работим също така за предоставяне на подкрепа на най-засегнатите държави, включително чрез Организацията на обединените нации и международните финансови институции. Морската сигурност и свободата на корабоплаването са от полза за всички държави. Призоваваме всички държави да спазват международното право и да отстояват основните принципи на международното благоденствие и сигурност“, се казва в съвместното изявление, публикувано на сайта на "Даунинг стрийт 10" и цитирано и от световните агенции, пише БТА.

Великобритания, Италия, Германия, Франция и Япония бяха сред страните, които отказаха в понеделник да откликнат на призива на Тръмп да съдействат в този момент сигурността на Ормузкия проток, припомнят италиански медии.

Мелони заяви снощи, че няма противоречие в позиция на Италия. "Няма никаква военна мисия за форсиране на блокадата на Ормузкия проток", каза Мелони, цитирана от АНСА. Нейното присъединяване към документа, разпространен от канцеларията на Стармър, не означава, че Италия грабва оръжие и тръгва на война, разясни премиерката. Според Мелони то потвърждава мнението на Италия и на Европа, че мерки за сигурността на корабоплаването в Ормузкия проток могат да се вземат едва след като има примирие там, като тази мисия трябва да е под чадъра на ООН. Подобно мнение вчера изрази и италианският министър на отбраната Гуидо Крозето.

"Никой не мисли за мисия на Италия за пробив на блокадата на протока", каза снощи Мелони. "Въпросът, който си задаваме, е как - когато има необходимите условия, но разумно в един следконфликтен етап - можем да предложим принос, съгласувано с другите страни, за защита на свободата на корабоплаването“, добави тя, цитирана от АНСА

Ден преди срещата на върха на ЕС Мелони е провела и работна вечеря с лидера на Германия Фридрих Мерц в хотел "Амиго“ в Брюксел, по време на която са обсъждали актуални външнополитически въпроси, предаде АНСА. Малко преди тази вечеря Мерц е разговарял там с френския лидер Еманюел Макрон, който обаче не е изчакал пристигането на Мелони, допълва агенцията.

Вчера Италия и Дания призоваваха ЕС да се готви за рязко нарастване на мигрантските вълни на фона на ескалиращата война в Близкия изток, предадоха ДПА и АНСА. "Не можем да рискуваме повторение на бежанските и мигрантските потоци към ЕС, които наблюдавахме в периода 2015 - 2016 г.", написаха в общо писмо Мелони и датската премиерка Мете Фредериксен. Писмото беше адресирано до ръководителите на Европейската комисия и Европейския съвет - Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща и е било изпратено в навечерието на срещата на върха на ЕС. Фредериксен и Мелони призовават ЕК да проучи механизми, които могат да служат като "спешна спирачка" в случай на появата на големи мигрантски вълни. Според двете лидерки трябва да се предоставя повече помощ на място, за да се предотвратят масовите миграционни потоци към Европа. "Можем да помогнем на повече хора по-добре и по-ефективно, като предоставяме подкрепа директно в техните региони", пишат лидерките на Италия и Дания.