Убиваш преговарящия… и после какво? Проблемът на Тръмп с изхода от войната с Иран

…

…

…

_______________________________

_________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Войните явно се започват много лесно, когато си въобразиш, че заглавията по разните верни ти на теб медии са „стратегия“; и че каквото там напишеш в Трут Сошъл или Екс веднага се превръща в реалност, защото ти МНОГО си вярваш и целият свят (както си мислиш) е длъжен да ти вярва.

Само че… трудната част идва после, когато димът започне да се разсейва и въпросът, който всяка война рано или късно поставя, застане на прага на Белия дом: „Как свършва това?“ Какъв е планът?

Този въпрос сега изглежда по-опасен, отколкото беше допреди няколко дни. Защото видяхме новината за смъртта на Али Лариджани (секретарят на иранския Висш съвет за национална сигурност). А той беше една от малкото достатъчно „тежки“ фигури в иранската система, способни да съчетаят политически опит (и институционална легитимност, разбира се) със стратегически РЕАЛИЗЪМ. Е, вече го няма.

Той беше най-податливата на преговори фигура. Най-подходящият. Може би последният, с когото можеше да се преговаря. Най-умереният. Сега останаха само фанатиците, които са ОЩЕ по-озлобени от преди. И мразят Америка и Израел ОЩЕ повече от преди.

Значи със смъртта на Лариджани един от по-вероятните пътища към договорен изход изглежда рязко се е стеснил. Да не кажем, че направо си изчезна. Според Reuters смъртта на Лариджани е задълбочила несигурността в Техеран, свила е политическите опции на Иран и е засилила влиянието на Революционната гвардия върху вземането на решения.

Когато ЕЛИМИНИРАШ ХОРАТА, КОИТО МОГАТ ДА ПРЕВЕДАТ ВОЙНАТА КЪМ ПРЕГОВОРИ, не правиш дипломацията по-лесна. Правиш я по-трудна. Тласкаш системата към хората, които знаят как да продължат конфликта, а не към онези, които биха могли да знаят как да го приключат.

Администрацията му обаче продължава да говори с някаква пагубна самоувереност. Днес (19 март) министърът на войната (как само звучи!…) Пийт Хегсет заяви, че американските цели в Иран не са се променили, и описа продължаващи удари по ракетни установки, военноморски активи и отбранителна инфраструктура, докато генерал Дан Кейн потвърди, че САЩ все още разширяват операциите.

Дори се понесоха слухове за сухопътна операция в Иран…

Това, разбира се, не е план за изход, а е просто някакъв списък с мишени.

Reuters съобщава, че след убийството на Лариджани Корпусът на гвардейците на ислямската революция затяга хватката си, а останалото иранско ръководство става по-малко политически гъвкаво. Председателят на парламента Мохамад Багер Калибаф може да излезе по-напред, но дори и той не притежава част от балансиращата легитимност, която имаше Лариджани.

Е… защо би убил един от малкото хора, които може би щяха да са полезни за излизане от войната? Може би във Вашингтон никой не е мислил толкова напред?

И докато войната се задълбочава, политическата позиция на Тръмп отслабва.

Reuters съобщава, че конфликтът „политически наранява“ Тръмп, който сега е хванат в капана на война без ясен край, която заплашва световните пазари и подкопава собствената му икономическа програма.

Цената на петрола е скочила НАД 119 ДОЛАРА ЗА БАРЕЛ в рамките на деня. Енергийният шок вече поставя централните банки на изпитание и засилва страховете от инфлация.

Тръмп вероятно е искал познат политически сценарий: изблик на сила, демонстрация на доминация, може би ефект „обединение около американското знаме“, може би отклоняване на вниманието от вътрешните проблеми? Сещате се – досиетата „Епстийн“.

Наистина – какво следва? Инстинктът за „следващото разсейване“ става интересен. Тръмп сега прилича на някой, който не търси мир, а следващото заглавие, достатъчно мощно, за да погребе предишното.

Явно това ще е моделът вече: когато една криза стане политически скъпа, друго някое зрелище внезапно става полезно.

И сега това…

Reuters съобщава, че американски пратеник се е срещнал с Александър Лукашенко и е казал, че Лукашенко може скоро да посети Съединените щати, като част от разговори, свързани с политически затворници и възможни стъпки към нормализация.

В други (нормални!) времена това би изглеждало странно: Вашингтон отваря вратата и кани един от най-токсичните диктатори в Европа, докато на заден план гори войната с Иран (а на още по-заден – войната в Украйна).

Да се надяваме, че следващото му отклоняване на вниманието няма да е свързано с някакво предателство на Украйна и Европа, защото…

… нали сега го играе сърдит, че не са му помогнали в Иран, та… колко му е да се опита да продаде Европа на Путин?!...

Или с други думи: само да не се окаже, че изкушението да режисира някакъв следващ драматичен дипломатически момент става неудържимо?

И всичко това се случва на фона на поредното разкритие за още и още от типичния гъст сос от лъжи на Вашингтон. Ето – става още по-неприятно:

Защо въобще е започната войната с Иран? Все пак трябва да има някакво обяснение, защото „Нетаняху ме подлъга“ някак си не звучи много президентско, нали?

Каролайн Левит (прессекретарят на Белия дом) избухна срещу бившия шеф на антитероризма на Тръмп заради твърдение, че Иран не е заплаха (и си вкара грандиозен автогол).

Преди по-малко от седмица Каролайн Левит използва Екс (Twitter), за да излее гнева си по адрес на Иран. Ето собствените ѝ думи: „ЗА ДА Е ЯСНО: Няма такава заплаха от Иран за нашата родина и никога не е имало“.

Тя го написа в интернет… мястото, където думите остават завинаги.

За съжаление изглежда паметта ѝ е доста кратка, защото сега атакува бившия директор на Националния център за антитероризъм, който подаде оставка именно заради този въпрос.

Кент бил правел „фалшиви твърдения“, че Иран не представлява пряка заплаха за Америка.

Това ѝ е „новото двайсет“. По-конкретно, тя заяви: „Това е същото фалшиво твърдение, което демократите и част от либералните медии повтарят отново и отново“.

Това е същата жена, която САМО ПРЕДИ СЕДМИЦА КАЗА, че Иран никога не е представлявал заплаха за Съединените щати. Така че кое е вярно, госпожо прессекретар?

Та, не е ясно доколко проблемът, който имаме (колективно – целия свят) в момента, няма да се окаже само върхът на айсберга на проблемите – защото Тръмп може би изобщо няма сериозна представа как да приключи войната.

Засега единственият наличен отговор е „още удари“ и „още отклоняване на вниманието“.

Ако се чудите как изглежда паниката, когато разполага с военновъздушни сили, можете да погледнете физиономията на Тръмп.