Очаква се ЕЦБ да запази днес лихвите си непроменени, но войната в Иран засилва инфлационните рискове

Военната ескалация около Иран и последвалият ръст на цените на енергоизточниците извадиха паричната политика на ЕЦБ от т.нар. „благоприятна позиция“, за която досега говореха Лагард и членовете на Управителния съвет.

Пазарните участници вече отразяват в оценките си поне едно повишение на лихвите през 2026 г., като се очаква увеличение с 0,25 процентни пункта от юли. Суаповите пазари оценяват на около 70 на сто вероятността за второ повишение до края на годината.

Основният фактор за разминаването между пазарите и икономистите остава несигурността около продължителността на конфликта с Иран. Повечето анализатори очакват той да бъде краткотраен, макар оценките да варират значително.

Въпреки това нито един от анкетираните не прогнозира промяна на лихвените проценти на предстоящото заседание, като около две трети смятат, че е твърде рано да се оцени дали конфликтът ще промени фундаментално икономическите перспективи.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че институцията ще направи всичко необходимо, за да предотврати нов рязък скок на инфлацията, подобен на този през 2022 и 2023 г., когато тя надхвърли 10 на сто.

„Важно е да се помни, че чувствителността на ЕЦБ към шокове в предлагането е по-висока сега“, каза Анджей Щепаняк, старши икономист за Европа в „Номура“ (Nomura).

Очаква се сега тези сценарии да бъдат актуализирани, като ЕЦБ вероятно ще даде ориентири за потенциалното икономическо въздействие на конфликта, без да се ангажира с конкретна траектория на лихвените проценти.

„Няма да позволим инфлацията да се затвърди“, заяви управителят на „Банк дьо Франс“ (Banque de France) Франсоа Вилроа дьо Гало в радиоинтервю миналата седмица.

Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да запази непроменено нивото на основните лихви в еврозоната на продължаващото втори ден заседание на Управителния съвет на институцията въпреки нарастващите рискове за инфлацията на фона на конфликта в Близкия изток, сочат прогнози на анализатори, информира БТА.

Ставките на заседанието през февруари останаха непроменени за пети пореден път на нива съответно от 2 процента за депозитната лихва (основния лихвен показател за еврозоната, получаван от търговските банки, когато депозират средства овърнайт в централната банка), 2,15 процента за основните операции по рефинансиране (лихвата, плащана от банките, когато заемат от ЕЦБ средства за срок от една седмица) и 2,40 процента за лихвата по пределното кредитно улеснение, по която банките могат да заемат средства от ЕЦБ овърнайт. Франкфуртската парична институция понижи основните си лихви с общо два процентни пункта до юни 2025 г. спрямо исторически най-високото равнище от 4 на сто, достигнато през 2023 г. на фона на растяща инфлация.

Поскъпването на петрола и природния газ предизвика и нови очаквания на пазарите за повишение на лихвените проценти, а инвеститорите правят паралели с инфлационния шок от 2022 г. след руската инвазия в Украйна. Въпреки това централната банка вероятно ще се въздържи от прибързани действия.

В същото време икономистите остават по-предпазливи. Според проучване на Блумбърг едва 7 на сто от анкетираните очакват промяна на лихвените проценти до края на 2026 г., а по-малко от една трета предвиждат затягане на паричната политика до края на следващата година.

Допълнително напрежение внесе изявлението на върховния лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей, че Ормузкият проток трябва да остане затворен, както и позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който постави предотвратяването на ядреното въоръжаване на Иран като приоритет пред цените на петрола.

Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ сигнализират за повишена готовност за реакция при нов инфлационен шок. Четири от всеки пет икономисти вече очакват следващият ход на институцията да бъде повишение на лихвите, а близо 60 на сто от анкетираните отчитат нарастващи инфлационни рискове.

„Очевидно е твърде рано да се правят категорични изводи за въздействието“, заяви пред Блумбърг Бил Дивани, старши икономист за еврозоната в „Ей Би Ен Амро“ (ABN Amro). По думите му Управителният съвет ще демонстрира бдителност и готовност за действие при необходимост.

От „Блумбърг икономикс“ (Bloomberg Economics) посочват, че ЕЦБ е изправена пред необичайно широк диапазон от възможни сценарии за инфлацията, като резките колебания в цените на петрола затрудняват прогнозите. Според анализа при липса на вторични ефекти върху икономиката текущите ценови нива на енергията все още не оправдават по-строга парична политика.

Някои представители на ЕЦБ обаче вече заемат по-твърда позиция. Управителят на централната банка на Словакия Петер Казимир заяви, че намаления на лихвите „определено са изключени“, а евентуално повишение може да се окаже „по-близо, отколкото много хора смятат“. Подобни сигнали идват и от президента на „Бундесбанк“ (Bundesbank, германската централна банка) Йоахим Нагел и от естонския централeн банкер Мадис Мюлер.

„Очакваме ЕЦБ да признае, че икономическите последици от конфликта в Близкия изток остават силно неясни на този етап, макар че тенденциите сочат по-висока инфлация в краткосрочен план и по-слаба икономическа активност“, пишат икономистите от „Барклис“ (Barclays) в цитирана от Уолстрийт Джърнъл тяхна бележка до клиентите си.

Подобно на други водещи централни банки част от ръководството на ЕЦБ вече има опит с подобни кризи. Преди четири години институцията анализираше последиците от руската инвазия в Украйна, а в края на 2023 г. разглеждаше и сценарии, свързани с конфликта в Газа, включително възможно затваряне на Ормузкия проток.

Още през декември 2023 г. експертите на институцията изчислиха, че повишение на цените на петрола от 80 до 130 долара за барел, в комбинация с по-високи цени на природния газ, би могло да намали икономическия растеж в еврозоната с близо 0,75 процентни пункта и да увеличи инфлацията с малко под 1 процентен пункт.

Очаква се на предстоящото заседание централната банка да подчертае високата степен на несигурност и да се въздържи от конкретни насоки за бъдещата траектория на лихвените проценти, като същевременно увери, че няма да допусне инфлацията да излезе извън контрол, докато спомените за скока на цените на енергията и храните през 2022 г. все още са пресни.

Управителният съвет на ЕЦБ включва шестимата членове на Изпълнителния съвет и управителите на националните централни банки от еврозоната. С присъединяването на България броят на националните банки в Съвета стана 21, като правото на глас на управителите се упражнява чрез ротационна система. Дори когато не гласуват на конкретно заседание, всички управители участват пълноценно в дискусиите и формирането на решенията.