Австралийската централна банка повиши лихвите до 4,1 на сто

Резервната банка на Австралия повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 4,1 на сто на мартенското си заседание, предаде Ройтерс, цитирани от БТА. Решението отразява засилващите се инфлационни рискове на фона на ескалиращия конфликт в Близкия изток и поскъпването на енергийните суровини.

Повишението е второ поред и връща част от предходните облекчения на паричната политика, след като централната банка вече бе понижила лихвите три пъти през миналата година. Решението обаче е взето с малко мнозинство – петима членове на Управителния съвет са гласували „за“, а четирима „против“, което го прави най-оспорваното от въвеждането на публичното оповестяване на вота.

Решението бе очаквано от пазарите - икономистите от три от четирите най-големи банки в Австралия очакваха централната банка на страната да повиши основния лихвен процент за втори пореден път на заседанието си на фона на продължаващия инфлационен натиск.

От централната банка посочват, че инфлацията остава над целевия диапазон от 2 на сто до 3 на сто, а краткосрочните инфлационни очаквания вече сочат за повишение. „Конфликтът в Близкия изток доведе до рязко покачване на цените на горивата, което, ако се запази, ще допринесе за инфлацията“, се казва в изявлението на институцията.

Пазарите реагираха предпазливо на решението. Австралийският долар отслабна с около 0,2 на сто до 0,7060 щатски долара, а доходността по тригодишните държавни облигации се понижи с 7 базисни пункта до 4,509 на сто. Инвеститорите също така ревизираха очакванията си за следващи повишения, като вероятността за ново затягане през май спадна до около 30 на сто.

Икономическите данни продължават да оказват натиск върху централната банка да поддържа рестриктивна политика. Общата инфлация достигна 3,8 на сто през януари, а основният индекс се ускори до 3,4 на сто – най-високо равнище от 16 месеца. В същото време пазарът на труда остава стегнат, като безработицата се задържа на 4,1 на сто, а икономиката расте с 2,6 на сто на годишна база през последното тримесечие на 2025 г.

Допълнителен натиск идва от външната среда. Цените на петрола се задържат над 100 долара за барел, което увеличава риска от нов инфлационен шок в глобален мащаб. „Управителният съвет е загрижен, че геополитическите събития могат да влошат и без това сложната ситуация“, коментира Абхиджит Суря, старши икономист в „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics).

Въпреки това разнопосочните мнения в Управителния съвет сигнализират за нарастваща несигурност за бъдещата траектория на паричната политика. Част от членовете отчитат риска прекомерното затягане да окаже негативно влияние върху вътрешното търсене и доверието на потребителите, което вече показва признаци на отслабване.

Проучване на Ей Ен Зет (ANZ) показва, че потребителското доверие е спаднало до най-ниското си равнище от началото на пандемията през 2020 г., което подчертава деликатния баланс, пред който е изправена централната банка – между овладяване на инфлацията и запазване на икономическата активност.

Решението на Австралия поставя началото на ключова седмица за глобалната парична политика, като се очаква водещи централни банки, включително Управлението за федерални резерв на САЩ и Европейската централна банка, да запазят лихвените си равнища без промяна въпреки нарастващите инфлационни рискове.