Пазарните сигнали биха помогнали за балансиране на раздутата администрация

Неравновесието е нежелателно. 26% от работещите са в публичния сектор в момента, докато преди 2019-а те са били 23 на сто.

Това изтъкна в коментара си пред БНР-Радио София Георги Ангелов, старши икономистът от институт "Отворено общество".

Неравновесието се забелязва и в заплащането – както между публичния и частния сектор, така и вътре в самия публичен сектор. Протестите го потвърждават.

По данни от края на миналата година, издръжката на администрацията вече тежи на бюджета повече от социалните плащания за пенсии.

Ниската безработица у нас е доказателство, че кадри бизнесът намира трудно.

Има привилегировани сектори, като МВР. Държавната служба плаща по-добре и без социални удръжки (за някои), припомни икономистът.Информационните технологии могат да допринесат за оптимизацията на администрацията.

Защо при намаляващо население, държавната машина изглежда все по-голяма и по-скъпа? Къде е балансът между сигурността на държавната работа и нуждите на частния бизнес, който всъщност пълни хазната?

След ковид пандемията населението на България е намаляло с половин милион души. В същото време публичният сектор почти не е намалял (0,7%). Това означава се намалението се е отразило най-чувствително в частния сектор.

"За някои неща харчим твърде много, а други са неглижирани и не могат да се запълнят важни функции – учители, медицински сестри и т.н. Натрупваните неравновесия виждаме и в големия бюджетен дефицит и в протестите.Ако публичният сектор продължи да расте така, неминуемо ще трябва да се намерят отнякъде пари, но това няма да е лесно. Хората няма да приемат  вдигане на данъци и осигуровки. Трябва по някакъв начин да се намери баланс, за да не стигнем до критична ситуация, до каквато например стигна Румъния с твърде много раздуване на публичния сектор."