11 милиарда евро са нужни до 2035 г. за обновяване на жилищни сгради, каза министър Николай Найденов

Той припомни, че в края на 2025 г. България подаде до Европейската комисия предварителния план и предстои неговото финализиране до края на тази година след отрязване на бележките на Комисията.

Найденов очерта няколко мерки, с които да бъдат постигнати целите, заложени в плана.

Найденов смята, че това е една от най-успешните и най-разпознаваемите програми на регионалното министерство, защото има пряк ефект.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова посочи, че сега започват практическите дискусии за изпълнението на плана, като такива ще се състоят със строителния бранш, с общините, с финансовите институции.

По думите ѝ сградите са най-големият потребител на енергия в страната и заради това тяхното обновяване не е само техническа задача, но и политика за по-ниски разходи на домакинствата, за по-добро качество на живота, за енергийната независимост.

За обновяване на жилищни сгради до 2035 г. са нужни 11 милиарда евро, а за нежилищни сгради - 8 милиарда евро. Това каза служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов, който представи Националния план за сградно обновяване до 2050 г.

Първата е изпълнение на текущите програми в очаквания обем. На следващо място е преход от кампании към постоянно действащи такива. Според служебния министър това се налага, защото краткосрочните програми създават несигурност в обществото, а когато има ясно разписана програма с хоризонт до 2035 г., това ще внесе спокойствие.

Друга мярка е създаването и капитализацията на Националния фонд за декарбонизация. Първият приоритет на Фонда ще е обновяване на еднофамилните жилищни сгради, това не означава, че няма да обърнем внимание на многофамилните жилищни сгради, увери Найденов, цитиран от БТА.

Сред мерките за изпълнение на целите е и изграждането на мрежа от центрове за комплексно обслужване, която ще има за цел координация и публичност на всичките важни неща, които гражданите искат да знаят. Освен това се предвижда по-добра координация между ключовите институции - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и общините.

По думите на Найденов изпълненото на плана означава по-ниски сметки за енергия за домакинствата, по-добре изглеждащи градове и модернизирана публична инфраструктура, развитие на строителния сектор и местните икономики, увеличаване на разполагаемите доходи на домакинствата. Според него изпълнението на целите, заложени в плана, е не само климатична политика, но и икономическа, социална и енергийна политика, която ще подобри качеството на живот на хората и ще обнови българските градове.

Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев отбеляза, че за обновяването на сградите трябва да бъде привлечен и частният капитал. Той посочи, че сред новите моменти в плана е въвеждането на паспорти за енергийно обновяване, което ще позволи на хората да направят първи крачки за обновяване, защото паспортите предвиждат поетапно обновяване, а не изцяло на един път.

Сериозно е засегната и темата за оползотворяването на слънчевата енергия, която е приложима още на ниво проектиране. Сградата трябва да е така проектирана, че да улеснява използването на тези технологии, обясни Алексиев. Той добави, че се въвежда и схема, която ще е доброволна за момента, за оценка на интелигентната подготвеност на сградите.

Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект", отбеляза, че целите в плана са амбициозни. По думите му с 16 на сто трябва да спадне потреблението на енергия до 2030 г. Цвета Наньова от Българска фасилити мениджмънт асоциация каза, че относно жилищните сгради до 2050 г. трябва да бъдат обновени 82 000 многофамилни и 1 милион еднофамилни къщи.

Тя разясни и изграждането на мрежа от центрове за комплексно обслужване. Центровете трябва да бъдат на три нива. По думите й едното са областните информационни центрове, които и сега съществуват - те имат компетентност да информират собствениците на сгради за финансиране, за отворени европейски програми за финансиране, второто ниво е общинското, а за в бъдеще трябва да се създаде третото ниво, което е най-същественото, и то да подпомага домакинствата във всички етапи от обновяването - от кандидатстването за финансиране през подкрепа на действията и гарантирането на резултатите.