Няколко големи държави, като Германия, Австралия и Япония, официално отказаха да изпратят военни кораби в Близкия изток, за да ескортират търговски плавателни съдове през Ормузкия проток.
Вчера Тръмп заяви, че администрацията му вече се е свързала със седем държави за съдействие, без да посочва кои са, но пък в социалните мрежи през уикенда изрази надежда, че ще участват Китай, Франция, Япония, Южна Корея, Великобритания и други.
„Настоявам тези държави да се намесят и да защитят собствената си територия, защото това е тяхна територия - каза Тръмп пред репортери на борда на Air Force One по пътя от Флорида за Вашингтон. - Това е мястото, откъдето те черпят енергия.“
Това направиха тази сутрин Япония и Австралия, които го отхвърлиха.
Те отхвърлиха призива на американския президент Доналд Тръмп съюзниците да създадат коалиция за отваряне на жизненоважния воден път, през който преминават 20% от световните петролни доставки. Същевременно войната на САЩ и Израел срещу Иран продължава да разтърсва световните енергийни пазари.
Тази нощ Тръмп също така конкретизира исканията си: той поиска миночистачи и военни сили за неутрализиране на „лоши играчи" по иранското крайбрежие. Той направи паралел с американската подкрепа за Украйна и заяви, че е „напълно уместно" бенефициентите на протока да допринесат за неговата сигурност - имайки предвид, че Китай и много европейски страни разчитат на него повече от САЩ.
Американският президент също така отправи предупреждение към НАТО, че „много лошо" бъдеще очаква алианса при липса на отговор и добави, че предстоящата му среща с китайския президент Си Дзинпин в Пекин вероятно ще бъде отложена, докато не получи яснота за позицията на Пекин: „Мисля, че Китай също трябва да помогне, защото получава 90% от петрола си от пролива“. Китайските власти засега въобще не са коментирали искането.
Премиерът на Япония Санае Такаичи заяви, че страната е ограничена от конституцията и няма планове да изпраща военни кораби към Близкия изток. „Не сме взели никакви решения относно изпращането на ескортни кораби. Продължаваме да проучваме какво може да направи Япония самостоятелно и какво може да се направи в рамките на правната рамка“, каза г-жа Такаичи пред парламента.
Австралия, друг ключов съюзник на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, заяви, че не е била помолена официално и няма да изпрати кораби. „Знаем колко невероятно важно е това. Но не е нещо, за което са ни помолили или за което ние допринасяме“, каза Катрин Кинг, член на кабинета на премиера Антъни Албанезе, в интервю за държавната телевизия ABC.
Още снощи пък външният министър на Германия Йохан Вадефул обяви: "Ще станем ли скоро активна страна в този конфликт? Не". Той посочи, че германското правителство има много ясна позиция, която вече е била представяна от канцлера Фридрих Мерц и от министъра на отбраната Борис Писториус. "Няма да участваме в този конфликт", подчерта той.
Вадефул добави, че САЩ и Израел са казвали, че целта им е да унищожат военния капацитет на Иран и по-специално ракетната и ядрената му програма. Германия очаква да бъде информирана когато САЩ и Израел постигнат целите си и "тогава ние с удоволствие ще се включим в преговорите", добави Вадефул, според когото сигурността в Ормузкият проток е постижима само чрез преговори.
Позицията на Великобритания остава неясна, дори и след разговора между Доналд Тръмп и премиера Киър Стармър, което снощи са обсъдили „важността" на отварянето на протока. Изявлението на британското правителство обаче е твърде обтекаемо: „Лидерите обсъдиха текущата ситуация в Близкия изток и важността на отварянето на Ормузкия проток с цел прекратяване на смущенията в глобалното корабоплаване, което повишава разходите в световен мащаб". Стармър е обсъдил необходимостта от отваряне на пролива и с канадския премиер Марк Карни.
Очаква се днес външните министри на Европейския съюз да обсъдят укрепването на малка военноморска мисия в Близкия изток, но не се очаква да вземат решение за разширяване на ролята ѝ до охрана на кораби в Ормузки проток, твърди "Ройтерс", с позоваване на дипломати и официални лица.
)