„Легионерската болест засяга основно хора с отслабен имунитет, предимно възрастни хора. Не се предава от човек на човек”, обясни проф. Аспарух Илиев.
Преди дни стана ясно, че пристигнали от Аржентина тонове слънчоглед съдържат пестициди и са с отклонения от европейските норми. Проф. Илиев каза, че трябва да се внимава какво се внася.
Последвайте канала на
Какво представлява легионерската болест, от която почина жена от Бургас, и до какви диагнози води войната? Темата коментира в предаването „Събуди се” проф. Аспарух Илиев, ръководител на лабораторията във Фрибур, Швейцария.
Микроорганизмът е легионела. Открит е през 70-те години. Заболяването се разпространява сред участници в конференция на Американския легион във Филаделфия. В хотела, в който са отседнали и се провежда конференцията, през климатичната инсталация, където се кондензира влага, се получава заразяването.
„Най-често става дума за разпространение чрез фини водни частици, които съдържат микроорганизмите. Често това идва от водоизточници или от климатични инсталации на големи хотели, които са различни от тези, които имаме във всяка къща. Така че опасност за отделните хора практически няма”, обясни проф. Илиев. Има риск от проблеми с легионела в хотелите, но когато се установят такива случаи, обикновено системата се хигиенизира и проблем повече няма, обясни още той.
„Като цяло пестицидите, инсектицидите и други подобни химикали, с които се обработват храните, носят своята опасност. Както служебният министър на земеделието спомена, в България има и внос на нелегални инсектициди и пестициди през границите. Това трябва да се има предвид. Възможно е и нашите земеделски стопани да използват подобни продукти. Освен това, когато се внасят големи количества зърнени и други продукти от Южна Америка или от райони извън Европейския съюз, те трябва много щателно и внимателно да се контролират", коментира проф. Илиев. „В България има система за проследяване. Въпросът е да се използва адекватно", допълни той.
Военните конфликти безспорно са сериозен проблем, обясни още проф. Илиев.
Проблем е и мигрантският поток, който може да забави имунизационния календар.
„Там има огромни количества боеприпаси, които се взривяват. Имаме замърсяване на въздуха и отделяне на химични вещества, много от които не познаваме добре и не са подробно проучени”, каза той. „Ние внасяме, например, зърнени храни от Украйна. Внасят се и плодове и зеленчуци от Турция и други райони, близо до конфликти. Това е една сива зона, в която не знаем точно какво се случва. Във всички случаи доброто измиване е важно, но държавата също трябва да проверява продуктите. Тук Европейският съюз и Европейската комисия имат задължение да проследяват и анализират чрез експертни лаборатории какви са рисковете от такива райони”, каза проф. Илиев.
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)