Депутатите с ударна програма в навечерието на предизборната кампания, приеха удължителния закон за бюджета

Депутатите започнаха работа.

Първо гласуване на удължителния бюджет за 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2026 година;

Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение Закона за корпоративното подоходно облагане;

Избор на подуправители ръководител на управление "Емисионно" на Българската народна банка (БНБ);

Проект на решение за предприемане на мерки срещу ценовия шок срещу цените на суровия петрол и природния газ;

И шестте допълнителни точки бяха приети. По време на всяка една от представените 6 точки парламентарно представените партии се заиграваха както с проверката на кворума, така и с прегласуване на предложенията.

Парламентът започна с обсъждането на промените в т. нар. удължителен закон за държавния бюджет на първо четене.

След дебати на първо четене в пленарна зала народните представители приеха удължителния закон за бюджета. Точката бе вкарвана извънредно, след като вчера измененията бяха подкрепени от парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Очаквайте подробности!

Те ще работят ударно в петъчния 13-ти март и дни преди да започне официално предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 19 април. Председателят на Народното събрание в оставка Рая Назарян обяви, че след проведен председателски съвет предлага 6 допълнителни точки в дневния ред на парламента:

Проект на решение за задължаване на Министерски съвет да внесе в Народното събрание Проект на закон за ратифициране на споразумението за присъединяване на България към Борда за мир на американския президент Доналд Тръмп;

Изслушване на служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев и на служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов относно нови данни за оказване на натиск на разследващите екипи по случай шесторното убийство "Петрохан-Околчица".

Депутатът от ГЕРБ-СДС и председател на Комисията по отбрана в НС Христо Гаджев предложи удължаване на работното време на Народното събрание до приемането на шестте допълнителни точки. Неговото предложение бе прието със 121 гласа "За", 45 гласа "против" и 20 гласа "въздържали се". След разглеждането на допълнителните точки, ще се проведе парламентарен контрол.

Посланикът ни в Молдова не защитава българските национални интереси, заявиха в декларация от „Възраждане“. От парламентарната трибуна лидерът на партията Костадин Костадинов обясни, че те са подготвили декларация, с която да бъдат защитени правата на българите в Молдова, и тя е била обсъдена на председателски съвет.

Поводът за декларацията е, че „поредна година молдовската държава, и особено сегашният управляващ режим на Мая Санду се опитва да премахне културната автономия на Тараклийския район в Молдова, който е населен преимуществено с българско население, което е коренното население на тази област, каза Костадинов. На председателски съвет председателят на Народното събрание Назарян, по думите му, е заявила, че е добре проектът на декларация да се гледа първо в комисия и, понеже точката е консенсусна, може да влезе в пленарната зала в четвъртък или в петък и да бъде приета.

"Междувременно обаче явно излиза информация от председателския съвет и веднага в същия ден нашият посланик в Молдова Мая Добрева изпраща „една изключително възмутителна телеграма“ до Комисията по външна политика, Комисията по политиките за българите извън страната, Министерството на външните работи, президентството, всички институции, които са по някакъв начин ангажирани с тази тема", посочи Костадинов. В тази телеграма Добрева си позволява по най-груб и вулгарен начин да потъпква българския национален интерес, защитавайки изцяло, единствено и само молдовската гледна точка, „в телеграмата се отправят зле прикрити за заплахи към представителите на българската общност в Молдова“, посочи лидерът на „Възраждане“. Това, което казва посланикът, е скандално, коментира той. “Становището на посолството е, че гласуването на декларация от Народното събрание в подкрепа на българската общност е нецелесъобразно“, посочи Костадин Костадинов.

От „Възраждане“ отбелязват и странна симбиоза, според тях, и „много добър синхрон между българската посланичка в Молдова и молдовския посланик в България“. „Вчера молдовският посланик изведнъж се оказва в Народното събрание и започва активно да води разговори с представители на политическите сили в парламента, срещайки се основно с представителите на ГЕРБ. Поиска среща и с нас, ние отказахме. В тези срещи не знам какво е коментирано, обаче явно в един момент позицията и на ГЕРБ, и на другите политически сили се променя рязко и, както трябваше да има комисия по външна политика в сряда, тя не се състоя“, отбеляза Костадин Костадинов. И добави, че вчера не се е провело заседание и на комисията за българите зад граница, защото кворумът е бил бойкотиран от половината партии.

В подготвената декларация на „Възраждане“ се заявява пълна подкрепа за запазването на административния район Тараклия, информира Костадин Костадинов. В нея се призовава властта в Молдова да вземе предвид културните, историческите, етническите особености на района и да не допуска да бъдат нарушени или ограничени правата на българската общност. Изразява се подкрепа за съхраняването на ефективно местно самоуправление. Да виждате нещо, което да накърнява интересите на Молдова по някакъв начин, ние говорим просто за запазване на съществуващото териториално устройство в републиката, коментира Костадинов. „Аз да питам за какво, по дяволите, са ни всички тези измислени, малоумни членства в международни организации, когато не можем да си защитим нашите сънародници в Молдова. Защото реформата, която е предвидена от молдовското правителство, е да се слеят общината и районът в Тараклия и, вместо да имаме отделно район и отделно общини и кметства, всичко ще бъде събрано на едно. Иначе казано ще бъде разтурен Тараклийският район“, каза Костадин Костадинов. Ще се случи това, че ще започне поетапна дезинтеграция на българската администрация в Тараклийския район и тя лека полека ще бъде разпусната, каза лидерът на „Възраждане“.

Измененията бяха подкрепени вчера от парламентарната комисия по бюджет и финанси. С тях се удължава действието на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. в изпълнение на чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси. В настоящия вариант удължителният бюджет бе със срок на действие до края на март.

Служебният министър на финансите Георги Клисурски посочи три важни теми в законопроекта - първо удължаване на сега действащия закон, тъй като в момента той е до 31 март, а сега се удължава до приемането на редовния бюджет за 2026 г., за да се осигури непрекъсваемост във функционирането на държавата и извършването на всички бюджетни разплащания. Важни са промените по отношение на общините, така че да имат възможност да извършват повече разходи, отколкото в момента, до размера на събраните собствени приходи, посочи Клисурски. На трето място той отбеляза възможността Министерския съвет да сключи споразумение с Европейската комисия по механизма SAFE за повишаване на отбранителните способности на България.