Тесният пролив, който може да разтърси света. Войните в Близкия изток рядко… остават регионални

Иран разполага с ракети, дронове и морски мини, способни да застрашат плавателни съдове в този тесен воден път. Дори ограничен брой атаки могат да нарушат корабоплаването за седмици.

______________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Тясна ивица вода между Иран и Оман отново се превръща в едно от най-опасните места на Земята. През нея всеки ден преминават танкери, превозващи милиони барели петрол, които захранват световната икономика.

Ако този проход спре да функционира, цените на горивата ще скочат рязко. Какво означава това? Много просто: веригите на доставки ще се разклатят, а икономики на хиляди километри разстояние могат да усетят удара само за дни.

Този тесен коридор е Ормузкият проток. И днес той се намира в центъра на конфликт, чиито последици се простират далеч отвъд Близкия изток.

Да… войните в Близкия изток рядко остават регионални. И малко места го илюстрират по-добре от тесния воден коридор, известен като Ормузкия проток.

В най-тясната си точка проходът между Иран и Оман е широк едва около 34 километра. И все пак през този тесен коридор преминават приблизително 20 процента от световните доставки на петрол, което го прави едно от най-критичните „тесни места“ в глобалната икономика.

Когато около него избухнат бойни действия, последиците бързо се разпространяват далеч отвъд Персийския залив. Точно това се случва и сега. Война заплашва енергийната артерия на света.

Настоящата криза започна след съвместните американски и израелски удари по Иран в края на февруари. Те предизвикаха ответна реакция от Техеран и прераснаха в по-широк регионален конфликт.

Скоро след това Иранската революционна гвардия предупреди, че на плавателните съдове повече няма да бъде позволено да преминават през Ормузкия проток. Трафикът на танкери рязко намаля, защото корабните компании и застрахователите отказаха да поемат риска от този маршрут.

Световните енергийни пазари реагираха с тревога. Ако протокът бъде затворен, доставките на петрол от някои от най-големите производители в света (включително Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и Обединените арабски емирства) ще бъдат силно ограничени. Дори самата заплаха от подобно прекъсване е достатъчна, за да раздвижи пазарите.

Цените на петрола се повишиха с изострянето на конфликта, а анализатори предупреждават, че продължително прекъсване на трафика може да изтласка цените ДАЛЕЧ над границата от 100 долара за барел и да предизвика нова вълна от инфлация по света.

Енергийните пазари са изключително чувствителни към риск в Персийския залив, защото огромна част от световния петрол и втечнен природен газ трябва да преминат именно през този единствен морски коридор.

Ефектите бързо се разпространяват: по-високи цени на горивата; нарастващи транспортни разходи и натиск върху глобалните вериги за доставки.

За региони, които внасят енергия (като Европа!) последствията могат да бъдат особено болезнени. И затова…

… Съединените щати сега са изправени пред задачата да предотвратят конфликтът да предизвика пълномащабна енергийна криза. Ако това въобще достигне до ума на Тръмп, пробивайки стената от его.

Това съвсем не е лесна задача.

При такива условия контролът върху протока се превръща не само във военна, но и в икономическа мисия.

За Европа кризата повдига неприятни въпроси. Континентът вече прекара няколко години, опитвайки се да се адаптира към шока, причинен от руската инвазия в Украйна и последвалите енергийни сътресения. Продължителна криза в Персийския залив може да създаде ВТОРИ ЕНЕРГИЕН ШОК.

Макар Европа да внася по-малко петрол от региона в сравнение с Азия, глобалният характер на петролните пазари означава, че всяко прекъсване на доставките повишава цените НАВСЯКЪДЕ.

Затова събития на хиляди километри разстояние бързо се отразяват на цените на горивата по европейските бензиностанции. А от бензиностанциите – по веригата на доставките – до магазина, бакалията, супермаркета и т.н. За държави като България това е двойно по-опасно, защото тук спекулантите са повече от песъчинките по плажа – които само чакат повод, където цената трябва да стане двойна, да я направят петорна.

Ормузкият проток илюстрира един от централните парадокси на глобализацията. Коридор, широк едва няколко десетки километра, може да определи цените на всичко на изцяло друг континент.

Причината Иран да заплашва именно Ормузкия проток е проста:

това е единственото място, където Техеран може да нанесе глобален удар, без да разполага с глобална армия!

Иран не може да се конкурира със САЩ или Израел във въздуха, нито в класическа морска война.

Но контролът върху Ормуз му дава нещо много по-силно: възможността да удари световната икономика.

Това е начинът една регионална сила да превърне местна война в глобална икономическа криза.

От изявленията на американския президент се вижда нещо на пръв поглед противоречиво. От една страна твърди, че войната върви отлично и че САЩ са „в позицията на силата“. След това казва, че конфликтът може да приключи „по всяко време, когато ТОЙ реши“, защото „на практика не е останало нищо за поразяване“.

В други моменти Тръмп заявява, че Иран иска преговори, но вече е „твърде късно“, въпреки че не изключва възможността за бъдещи разговори.

Тази смесица от твърда реторика, военен натиск и внезапни намеци за преговори не е случайна. Тя следва добре познат модел в стила на Тръмп.

В международните отношения това често се описва като „ескалация за деескалация“.

Идеята е проста: Създаваш максимален военен натиск (удари по цели; заплахи за още по-големи атаки; демонстрация на сила). След това предлагаш преговори, но от позиция на силата.

Тръмп очевидно се опитва да направи точно това. Самият той казва, че операцията срещу Иран „надхвърля очакванията“ и че военните действия са били необходими, защото Иран уж се е приближавал до ядрено оръжие.

Това е класическата логика: удряш силно, после предлагаш сделка.

Проблемът е, че войните не са сделки за недвижими имоти. Тук се появява и основният риск. Стилът на Тръмп работи сравнително добре в неща като търговски преговори например или (донякъде) при мита, търговски договори и дипломатически сделки.

Но войната е много по-непредсказуема.

Военните конфликти имат собствена динамика: удари… ответни удари; регионални съюзници се намесват; пазарите реагират; енергията поскъпва. Дори самият Тръмп признава, че не е ясно кой управлява Иран след убийството на върховния лидер, което показва колко нестабилна е ситуацията.

Това означава, че Вашингтон може да се опитва да сключи сделка с противник, чиято политическа структура в момента се разпада. Сделка с призрак.

В тази игра има прекалено много играчи: Израел, Саудитска Арабия, Русия, Китай, европейските държави и регионалните милиции. С толкова много актьори на сцената…

… дори добре изчисленият блъф може бързо да се превърне в неконтролируема ескалация. А сега ни остава да се надяваме, че Тръмп най-после е изчислил нещо добре…

Да се върнем пак на статията от малко по-горе и да цитираме това за финал:

„Иран ще премине от ограничени ответни удари към постоянни атаки срещу своите противници, а САЩ няма да могат да контролират цените на петрола, заяви днес говорителят на иранското обединено военно командване, цитиран от Ройтерс.

„Няма да позволим дори един литър петрол да стигне до САЩ, ционистите (Израел) и техните партньори. Всеки кораб или танкер, насочил се към тях, ще бъде смятан за легитимна цел", каза говорителят Ебрахим Золфагари, пише БТА.

Той предупреди, че цената на петрола може рязко да се покачи. „Подгответе се за 200 долара за барел, защото цената на петрола зависи от сигурността в региона, а именно вие я дестабилизирахте“, обърна се говорителят към САЩ и Израел“.