Войните в Украйна и Близкия Изток, хибридните атаки и новата надпревара в технологиите поставят Европа в различна реалност. Какво означава това за България? Този въпрос беше в центъра на дискусията „Силна България в сигурна Европа“, организирана от „Продължаваме Промяната – Бенелюкс“ и „Демократична България в Брюксел“. Пълна зала в Брюксел и десетки въпроси от публиката показаха ясно едно – българите искат да знаят как можем да развием силна България в силна Европа.
„Държавите, които си имат доверие, започват да се интегрират все по-тясно. България трябва да бъде част от този процес“, подчерта той.
Днес изборът пред нас е дали България да бъде активен участник в европейските решения или да остане в периферията на новата архитектура на сигурността.
Академик Николай Денков предупреди, че един от най-големите рискове за България днес е вътрешното разделение и липсата на доверие както в обществото, така и към институциите. „Първата политическа задача на всички, които се интересуваме от бъдещето на България, е да намерим общите допирни точки, за да започне да се слепва обществото, което е фрагментирано, и това да бъде свързано с усещането, че нашата сигурност може да се осигури само през участие в тези два съюза - ЕС и НАТО,“ каза той.
По думите му парадоксално е, че на фона на нарастващата международна несигурност партии като „Възраждане“ едновременно предупреждават за опасната геополитическа ситуация, но настояват България да напусне ключовите си съюзи. Според Денков сигурността на България минава именно през ясна стратегическа ориентация към ЕС и НАТО, въпреки опитите на популистки сили да внушават обратното.
Голяма част от разговора беше посветена на дезинформацията и хибридната война. Акад. Денков посочи как добре организирани онлайн мрежи разпространяват пропаганда, често прикрита зад привидно безобидни страници. „Инфраструктурата за влияние е налице и изглежда плашещо“, предупреди той, като отбеляза, че част от тези профили са ботове, но ефектът им върху обществените дебати остава значителен.
Кръстьо Преславски, заместник-началник на отдел „Европейски фонд за отбрана“ в Европейската комисия, очерта и по-широката европейска тенденция. Данните от социологическите проучвания показват, че държавите членки все по-ясно осъзнават необходимостта от по-големи инвестиции в отбрана. Според него обществената подкрепа за тези политики вече не идва само от нуждата от сигурност, а и от възможността за икономическо развитие – нови технологии, индустрии и работни места.
Бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев подчерта, че България има потенциал да бъде част от тази трансформация. Силата на страната често е в малки, високотехнологични компании, особено в ИТ сектора, които успяват да се наложат на международните пазари. За да се развие този потенциал обаче, са нужни повече специалисти, знания и ясна политическа амбиция.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)