Според него хаотичните действия по евакуацията на европейски граждани от региона и изненадата на Великобритания от иранските удари по британска база в Кипър показват липса на подготовка и координация.
По думите му общественото мнение в много европейски държави – включително Испания, Германия, Италия и Великобритания – е ясно против войната и евентуална европейска военна намеса в Иран.
Въпреки това, правителствата заемат различни позиции: част от тях, като Испания и Норвегия, открито предупреждават за опасностите от ескалация, докато други се стремят да запазят близки отношения със Съединените щати.
Според Ловат войната може да има и по-широки последици – включително за Украйна.
Европа се е оказала изолирана, неподготвена и разделена след американските и израелските удари срещу Иран. Това смята експертът по Близкия изток Хю Ловат от Европейския съвет за външна политика.
Ловат смята, че Европа не е успяла да изгради силен дипломатически глас за прекратяване на конфликта и връщане към преговори. Според него европейските държави не са направили достатъчно, за да предотвратят войната или да подготвят планове за извънредни ситуации за своите граждани и военни бази в региона.
В интервю за БНР, анализаторът подчерта и провала на идеята за европейска стратегическа автономия. По думите му големите европейски държави постепенно са се придвижили към по-твърдите позиции на администрацията на Доналд Тръмп спрямо Иран, което е попречило на реални дипломатически договорености и е отслабило общата външна политика на Европа.
Съединените щати изразходват значителни количества боеприпаси, сред които и ракети за системите „Пейтриът“, от които Киев също се нуждае, като в дългосрочен план това поставя още по-остро въпроса за зависимостта на Европа от САЩ във военно отношение и необходимостта от развитие на собствена отбранителна индустрия.
)