По думите ѝ страната все още не притежава всички необходими технически средства за създаване и използване на ядрено оръжие, включително системи за неговото пренасяне.
В същото време социалната база на протестите в страната постепенно се разширява. В тях вече участват не само студенти, но и ученици, представители на средната класа, социално уязвими групи и различни етнически общности.
Сред основните искания на протестиращите са демократични промени, включително провеждане на референдум за формата на държавно управление, обединени около лозунга „Жена, живот, свобода“.
Иран все още е далеч от създаването на ядрена бомба, въпреки че притежава около 440 килограма обогатен уран и разполага с центрофуги за допълнително обогатяване. Това заяви в интервю за БНР Азаде Замирирад, ръководител на изследователската програма за Иран в берлински институт за политически анализи.
Темата за иранската ядрена програма отново излезе на преден план след решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да започне военни действия срещу Техеран заедно с Израел. Един от основните аргументи за това беше опасението, че Иран се приближава до създаването на ядрена бомба. Според Замирирад обаче 12-дневната война през миналото лято не е решила ключовите проблеми, а след нея Техеран е започнал да укрепва ядрените си съоръжения в Натанз, Исфахан и Фордо.
Експертът припомни, че ядреното споразумение от 2015 г., договорено по времето на Барак Обама, е трябвало да ограничи обогатяването на уран и да осигури международен контрол върху иранската програма. След като Доналд Тръмп изтегли Съединените щати от сделката, обаче този механизъм за наблюдение на практика престана да действа.
Според Замирирад, военната намеса не е решение и едва ли ще доведе до демократизиране на страната. Макар част от иранската опозиция в чужбина – особено привържениците на монархията около Реза Пахлави – да призовават за външна интервенция, вътрешната опозиция в Иран остава скептична към подобен сценарий.
)