Българите и румънците, дошли в Германия да работят и да търсят по-добър живот, са сред чужденците, които се чувстват най-дискриминирани от приемната държава, показва ново германско проучване, цитирано от ДПА. Според него те често се сблъскват с дискриминация, нископлатени работни места и ограничени кариерни перспективи.
Много от тях остават „заседнали“ на нископлатени неквалифицирани позиции – в почистването, транспорта и други сектори – без реални перспективи за кариерен растеж.
„Ако новодошлите не усвоят немски и не се стремят към квалификация, ситуацията може да се задълбочи“, отбелязва ръководителят на изследването Бернхард Букман от университета в Тюбинген.
„Езикът е ключът към социалното участие и възходящата мобилност“, подчертава Павлик, цитирана от БТА.
Проучването на Института за приложни икономически изследвания в Тюбинген, поръчано от германското правителство, показва тревожна тенденция: за първи път от 15 години емиграцията от Германия на работници от държави членки на ЕС надхвърля имиграцията към страната, като отрицателната нетна миграция за 2024 г. е около 34 000 души. Към края на 2023 г. в Германия са отчетени около 5,1 милиона граждани на други страни от ЕС, което представлява 37% от чужденците в страната, отбелязва проучването. Най-големите групи са румънците (910 000) и поляците (888 000), следвани от италианци, българи и хървати.
„Винаги има подтекст: не ме вземат на работа, защото съм българка, защото съм ромка, защото имам различен цвят на кожата“, разказва българка, цитирана в проучването. Авторите отбелязват, че антиславизмът и антиромските настроения оформят ежедневието на гражданите на ЕС – от контактите с властите до търсенето на жилище и работа.
Основните причини за напускане на Германия са високите разходи за живот и жилище, липсата на усещане за принадлежност, дискриминацията и безработицата, отбелязва проучването. Около една трета от анкетираните в социалните мрежи обмислят да емигрират, а финансовите мотиви са най-често срещани сред хората от Югоизточна Европа (24%).
Федералният комисар по миграция, интеграция и антирасизъм Натали Павлик предупреждава, че мораториумът върху интеграционните и езикови курсове, наложен от Министерството на вътрешните работи, е „фатален“. От 130 000 засегнати, 37 000 са граждани на ЕС, включително българи и румънци. През февруари, поради съкращенията в бюджета за 2025 г., германската Федерална служба за миграция и бежанци драстично намали приема на студенти за интеграционни и езикови курсове, което често се нарича „мораториум“ или „замразяване на приема“, припомня радио „Зюдвеструндфунк“.
Проучването показва, че въпреки надеждите за по-добър живот, българите и румънците често се сблъскват със структурни бариери, дискриминация и ограничени възможности за професионално развитие, оставайки сред най-уязвимите групи сред гражданите на ЕС в Германия, заключват авторите на проучването.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)