Той тръгнал рано сутринта, в 5:30 часа, от връх Бузлуджа към Шипка, за да отбележи празника.
„Не ми е за първи път. И това е нищо в сравнение с онова, което са направили нашите предци“, каза Михов.
Негов прароднина – Григоров – се записва доброволец в Първа дружина на Българското опълчение. По време на решаващите боеве на 9, 10 и 11 август 1877 г. той се сражава на Шипка в тежките летни жеги, когато опълченците изпитват сериозен недостиг на вода.
В действителност Григоров се възстановява от раните си, доживява Освобождението, създава семейство и умира през 1940 г.
Името му днес е изписано в храм-паметника на Шипка – като част от паметта за онези, които с кръвта си извоюваха свободата на България.
Кънчо Михов – човек, който определя себе си като „родово свързан“ със Свети Никола и Шипка – разказа пред Нова тв личната си история, преплетена с подвига на българските опълченци.
В един от най-напрегнатите моменти Григоров тръгва с двама свои другари да търси извор. Тримата са опасани с манерки, за да донесат вода за ротата. По пътя обаче са обстрелвани от турската артилерия. Двамата му спътници загиват, а той е тежко ранен.
Раненият опълченец е откаран в руска полева болница, където му е оказана първа помощ. Сестра му и майка му научават, че е жив, и го прибират за домашно лечение. След края на третия боен ден съдбата му остава неизвестна за част от бойците и той е вписан като убит.