Проф. Матанов: Не знаем поне 1/3 от това, което е станало на 3 март и преди него

Разговорът премина от малко известни факти около Освобождението до въпросите за националното самочувствие, геополитическия избор и мястото на България днес.

„Имаме защо да бъдем благодарни, но имаме и защо да бъдем горди“, подчерта Радулов, акцентирайки върху българския принос към Освобождението.

В студиото бе поставен и въпросът дали историята може да бъде четена без емоция. „За професионалните историци емоцията е вредна. Архивите дават по-различна картина от тази, която си представяме“, категоричен бе проф. Матанов.

Разговорът премина и към съвременния геополитически избор на България. „От национална гледна точка има правилна страна. От професионална – няма, защото всички страни са прави за себе си“, заяви проф. Матанов.

Радулов обаче предупреди, че „да използваме националния празник, за да обосноваваме геополитически избори в настоящето, не е сериозно“. Според него историята е повод за гордост, а настоящето – повод за отговорност.

Проф. Матанов отхвърли тезата, че България е незначителен фактор. „Не сме толкова малки. България е на осмо място по територия в ЕС и приблизително на същото по население“, подчерта той, макар да призна, че по тежест и влияние въпросът е по-сложен.

„Все още не сме свикнали да казваме открито своето мнение, но имаме правото да го направим“, добави историкът.

Според Радулов проблемът е по-скоро в самочувствието: „То се гради с опит и с това да доказваш сам на себе си, че можеш. Като че ли все още не сме си повярвали напълно“.

Свободата трябва да бъде познавана, осмисляна и защитавана с отговорност - около тази теза се обединиха гостите в Нова телевизия - проф. Христо Матанов и Калин Радулов. Според тях националният празник не бива да бъде повод единствено за емоционална реторика, а за по-задълбочен разговор за историческите факти, мястото на България в съвременния свят и самочувствието на нацията днес.

Проф. Матанов подчерта, че представата ни за събитията около 3 март често е опростена и натоварена с митове. „Ние не знаем доста неща. Архивите съдържат информация, която не сме успели да усвоим. Цял живот няма да е достатъчен, за да влезем в архивите и да прочетем всичко“, заяви той. По думите му не знаем поне една трета от това, което е станало на 3 март и преди него.

Един от устойчивите митове, според историка, е свързан с броя на жертвите. „Говори се за 200 хиляди жертви. Това е прекалено много. Ако бяха 200 хиляди, цялата Дунавска армия щеше да изчезне“, посочи проф. Матанов. Той цитира данни от руски архивни публикации от началото на 90-те години, според които „руските жертви са около 25 хиляди убити и още толкова починали от рани и болести – тоест най-много 50 хиляди“.

Калин Радулов постави 3 март в по-широк контекст. „Трети март е следствие от война, в която руската армия играе сериозна роля, но той е резултат и от редица исторически процеси – Възраждането, Априлското въстание, нашите собствени усилия“, каза той.

Той даде пример с османския военачалник Сюлейман паша, когото определи като символ на подценяването на професионализма: „Той е завършил история на изкуството в Париж. Турците неистово търсят хора, учили на Запад, без да преценяват какво точно са завършили“.

Радулов от своя страна отбеляза, че всяка нация има склонност да интерпретира историята си през собствената си идентичност. „Не бих го нарекъл болест, а тенденция. Смисълът на националния празник е да разкаже историята на една нация – как се идентифицираме и с какво трябва да се гордеем“, каза той.