Превратът, организиран с участието на западни разузнавателни служби, сваля Мосадък и връща властта изцяло в ръцете на шаха Мохамад Реза Пахлави. Той е силно зависим от външната подкрепа, за да продължи да бъде владетел, защото не е достатъчно обичан от народа.
През 60-те години шахът започва „Бялата революция“ – земеделски реформи, избирателни права за жените, образователни кампании, индустриализация.
Иран се урбанизира бързо. Петролът носи огромни приходи. Техеран се превръща в модерен град със силно западно влияние.
Но модернизацията задълбочава неравенствата. Богатството се концентрира около елита, близък до монархията. Масовата миграция към градовете създава социално напрежение. Тайната полиция САВАК жестоко потиска всяка опозиция.
Един религиозен духовник, Рухолах Хомейни, се превръща в гласовит критик на властта. През 1964 г. е изпратен в изгнание, където развива концепцията за „вилаят-е факих“ (властта на праведните).
До края на 70-те години срещу шаха се обединяват либерали, леви движения, студенти, търговци и религиозни среди. Всичките те са срещу шаха по различни причини, но недоволството им е… общо.