Журналистът Иво Инджев за войната в Иран: Чакам 8-ми март като някаква развръзка

Чакам 8-ми март като някаква развръзка. Числото 8 е магическо в шумерско-персийската традиция, тоест от 2 600 години. Някой ще каже, че това е конспиративна теория. И в действителност - няма как да бъде съвсем сериозно. Войната между Иран и Ирак продължи точно 8 години. Завърши на 08.08.1988 г. Съветът на старейшините, който избира аятолах, се състои от 88 души, които имат по осем години мандат. Затова, при това нумерологично съвпадение, се чудя дали няма да се случи нещо на 8-ми март. На ръба на шегата - ще чакаме 8-ми март, за да видим дали нещо няма да се промени. Това каза в интервю за “Лице в лице” журналистът Иво Инджев.

“Защо точно сега? Това можеше да се предвиди и всички го предсказваха още когато стана ясно, че иранската ядрена програма не е унищожена, въпреки твърденията на Доналд Тръмп за обратното. Сега, той иска да унищожава отново. Да не би да иска да каже, че те са я възстановили за шест месеца? Както се казва, ще има довършителни дейности в строителството, но беше ясно. За Израел това е въпрос на оцеляване. Иран досега щеще да е употребил ядрено оръжие, ако можеха да го направят. Нямаше да се поколебаят. С това този режим се различава от всички останали в света, които притежават ядрено оръжие. Затова интересът не целия свят е насочен натам. Това е включено като цел в Конституцията им. Изключително ирационално, тъй като тази невидима на картата държавица Израел с нищо не им пречи да просперират и богатеят от петрол. Въпреки това, това е тяхната маниакална задача номер едно. Колкото до Тръмп, причините най-вече са вътрешнополитически. Аз лично мисля, че по този начин той се опитва да отвлече вниманието от личните си проблеми в политиката и от това, че икономиката на САЩ не върви така, както той беше обещал. И така - една бърза война, въпреки че това изцяло противоречи на предизборните му обещания да не воюва”, добави той.

“Ако са имали възможността да направят нещо, щяха да потопят поне един американски кораб, за да се порадват и да кажат, че са постигнали победа. Този път ракетните обстрели срещу Израел са много по-умерени. Теорията ми е, че си пазят балистичните ракети за по-специален случай или за по-продължително водене на бойни действия. От друга страна, те се опитват да въвлекат съседните арабски държави, което не е много честно от тяхна страна, защото те дадоха сигнали за желание за по-добри отношения с Иран. Оман дори заяви несъгласие с американската акция и това беше едно много голямо изключение. В момента страните в региона са изключително ядосани, защото ако на тях им се подбие авторитета на сигурно убежище на милиони туристи от цял свят и на място, на което се провеждаха какви ли не международни срещи, това означава да им разбият един от основните приоритети в развитието. Те се стремят да диверсифицират източниците на приходи в икономиката си. Никой не знае дали биха реагирали с оръжие, а те имат. И то е доста модерно. По-модерно от това на Иран. Всички пожари са причинени от отломки на падащи дронове или ракети. Никой не иска да влезе с пехота на иранска територия. Едната причина е географска. Иран е обкръжен от пустини. Теренът е изключително труден. Иранският режим, обаче, иска това. Той много добре знае, че не може да постигне какъвто и да е паритет, камо ли за преимущество във въздуха, спрямо могъщите израелски военновъздушни сили. В комбинация с американските, тази задача става напълно неизпълнима. Ако стъпят ботуши на брега, обаче, могат да окажат отпор, особено в градски и планински условия, за да причинят жертви и политически дискомфорт у дома на САЩ и Израел”, коментира още той.