Хаменей загина на 86-годишна възраст, след управление с желязна ръка, базирано на враждебността срещу САЩ и Израел

Хаменей неочаквано измина пътя от „слаб президент до първоначално слаб върховен лидер до един от петте най-влиятелни иранци на последните 100 години", заявява Карим Саджадпур от Фондацията "Карнеги" за международен мир.

Аятолахът критикуваше Вашингтон през цялото си управление, като продължи да отправя остри забележки и след началото на втория мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ през 2025 г.

На фона на нова вълна от обхванали Иран протести, на които бяха издигнати лозунги като „Смърт на диктатора“ и заплахи на Тръмп да се намеси, през януари Хаменей се закле, че страната „няма да се предаде пред врага“.

По този начин той гарантира изолацията на Иран, казват критиците му.

Но враждебността на Хаменей към САЩ не отслабна, а се засили през 2018 г., когато първата администрация на Тръмп се оттегли от ядреното споразумение и наложи отново санкции, за да задуши петролната и корабната индустрия на Иран.

След оттеглянето на САЩ аятолахът застана на страната на твърдолинейните поддръжници, които критикуваха политиката на Рохани за умиротворяване на Запада.

Докато Тръмп натискаше Иран да се съгласи на ново ядрено споразумение през 2025 г., Хаменей осъди „грубите и арогантни лидери на Америка“. „Кои сте вие, че да решавате дали Иран трябва да обогатява уран?“, попита той.

Хаменей често осъждаше „Великия Сатана“ в речите си, успокоявайки твърдолинейните, за които антиамериканските настроения бяха в основата на революцията от 1979 г., която принуди последния шах на Иран да избяга в изгнание.

Изправен пред едни от най-силните вълнения от революцията насам, Хаменей обвини западните врагове, а след месеци на безредици прибегна до обесването на протестиращи и излагането на телата им, окачени на кранове. Иранците разбраха посланието.

Учените извън Иран описват Хаменей като потаен идеолог, страхуващ се от предателство – тревога, подхранена от опита за покушение през 1981 г., който парализира дясната му ръка.

Международни организации и активисти многократно критикуват нарушенията на човешките права в Иран. Техеран твърди, че има най-добрите показатели за спазване на човешките права в мюсюлманския свят.

Бъдещият върховен лидер е роден в Машхад, североизточен Иран, през април 1939 г. Неговата религиозна отдаденост става ясна, когато на 11-годишна възраст става духовен служител. Учи в Ирак и в Кум, религиозната „столица“ на Иран.

Баща му, религиозен учен от етнически азербайджански произход, е традиционалист, противник на смесването на религия и политика. В контраст с това, синът му прегръща ислямистката революционна кауза.

През 1963 г. Хаменей излежава първата си затворническа присъда.

По-късно същата година той е бил затворен за 10 дни в Машхад, където е бил подложен на жестоки изтезания, според официалната му биография.

Като умел оратор, той е назначен от Хомейни да води петъчната молитва в Техеран.

Хаменей разшири иранското влияние в региона, като подкрепи шиитските милиции в Ирак и Ливан и подкрепи тогавашния президент Башар Асад, разполагайки хиляди войници в Сирия.

Под управлението на Хаменей Иран и Израел водиха скрита война в продължение на години, като Израел убиваше ядрени учени и командири на Гвардейците на революцията. Тя стана открита по време на войната срещу „Хамас" в Газа от 2023 г.

На дипломатическия фронт Хаменей отхвърли всякаква нормализация на отношенията със САЩ. Той заяви, че Вашингтон е подкрепил радикални групировки като „Ислямска държава“, за да разпали сектантска война в региона.

Той подкрепи и фатва, издадена от Хомейни през 1989 г., която призоваваше мюсюлманите да убият индийския писател Салман Рушди след публикуването на романа му „Сатанински строфи“.

Официалният уебсайт на Хаменеи потвърди, че смъртната присъда е била все още в сила и през 2017 г. Пет години по-късно Рушди беше намушкан, докато изнасяше публична лекция в Ню Йорк. Той оцеля, но беше тежко ранен.

Покойният аятолах оставя Ислямската република в състояние на несигурност на фона на атаките от Израел и САЩ, както и на нарастващото недоволство в страната, особено сред по-младите поколения, според които светът се е променил.

По време на 36-годишното си управление аятолах Али Хаменей превърна Иран в мощна антиамериканска сила, разширяваща военното си влияние в Близкия изток. В същото време той неведнъж действаше с желязна ръка срещу размириците в страната, пише в свой обзор Ройтерс.

Иранските държавни медии съобщиха, че той е бил убит на 86-годишна възраст при въздушни удари на Израел и САЩ, които разрушиха неговия комплекс в Техеран, след като десетилетия на усилия за дипломатическо разрешаване на спора относно ядрената програма на Иран се провалиха.

Първоначално отхвърлян като слаб и нерешителен, Хаменей изглеждаше малко вероятен избор за върховен лидер след смъртта на харизматичния аятолах Рухола Хомейни, който основа Ислямската република Иран. Но издигането на Хаменей до върха на властовата структура на страната му даде контрол над държавните дела.

Коментар, типичен за твърдо антизападния Хаменей, който е на власт от 1989 г. Поддържайки твърдата линия на Хомейни, първият върховен лидер на републиката, Хаменей потъпка амбициите на поредица от независими избрани президенти, които се стремяха към по-отворена политика в страната и чужбина.

Хаменей дълго време отричаше, че ядрената програма на Иран е насочена към производството на атомно оръжие, както твърдеше Западът. През 2015 г. той предпазливо подкрепи ядреното споразумение между световните сили и правителството на прагматичния президент Хасан Рохани, което ограничи ядрената програма на страната в замяна на облекчаване на санкциите. Трудно постигнатото споразумение доведе до частично премахване на икономическата и политическата изолация на Иран, отбелязва агенцията.

Иран беше свидетел на големи студентски протести през 1999 и 2002 г. Но авторитетът на Хаменей беше подложен на по-сериозно изпитание през 2009 г., когато оспорваните резултати от президентските избори, които той беше потвърдил, предизвикаха бурни улични безредици, подклаждайки криза на легитимност, която продължи до смъртта му, припомня Ройтерс.

През 2022 г. Хаменей предприе репресии срещу протестиращите, разгневени от смъртта на 22-годишната кюрдка Махса Амини, която загина в ареста на нравствената полиция през септември същата година, след арест заради неправилно носене на ислямско було.

Като върховен лидер думата на Хаменеи беше закон. Той наследи огромни правомощия, включително командването на въоръжените сили и правомощието да назначава много висши лидери, сред които ръководителите на съдебната система, службите за сигурност и държавното радио и телевизия.

Той назначи свои съюзници за командири на елитната Революционна гвардия. Като върховен лидер в сложната иранска система на духовно управление и ограничена демокрация, Хаменей дълго се стремеше да гарантира, че никоя група, дори и сред най-близките му съюзници, няма да събере достатъчно сила, за да оспори неговата антиамериканска позиция.

„Той (бащата на Хаменей) изглеждаше като модернист или прогресивен духовник“, казва Махмуд Морадхани, племенник, който се противопоставя на управлението на Хаменеи и живее в изгнание. За разлика от сина си, „той не беше част от фундаменталистите“, казва Морадхани.

След падането на шаха, Хаменей заема няколко поста в Ислямската република. Като заместник-министър на отбраната, той се сближава с военните и е ключова фигура във войната от 1980-88 г. със съседен Ирак, която отнема живота на около един милион души.

Имало е въпроси относно бързото му и безпрецедентно издигане. Той печели президентските избори с подкрепата на Хомейни – първият духовник на този пост – и е изненадващ избор за наследник, като се има предвид, че му липсват както популярността на Хомейни, така и високите духовни постижения.

Връзките му с влиятелните Гвардейци на революцията дават резултат през 2009 г. Същата година силите на реда потушават протестите след като президентът Махмуд Ахмадинеджад печели преизбиране на фона на обвиненията на опозицията за фалшифициране на изборите. Той също така управлява огромна финансова империя чрез СЕТАД, организация, основана от Хомейни, но разширена значително под ръководството на Хаменей, с активи на стойност десетки милиарди долари.

В продължение на четири десетилетия той похарчи милиарди за тези съюзници, наричани „Оста на съпротивата“, в която влизаха и палестинската ислямистка групировка „Хамас", и йеменските хути – с цел да се противопостави на израелското и американското влияние в Близкия изток.

Но през 2024 г. Хаменей стана свидетел на това как тези съюзи се разпадат и регионалното влияние на Иран се свива с отстраняването на Асад и поредицата от поражения, нанесени от Израел на „Хизбула" в Ливан и на „Хамас" в Газа, включително убийството на техните лидери.

През април 2024 г. Иран изстреля стотици ракети и дронове срещу Израел, след като той бомбардира комплекса на посолството на Техеран в Дамаск. Израел отвърна с удари по иранска територия. Но това беше само прелюдия към юни 2025 г., когато израелската армия изпрати стотици изтребители да нанесат удари по ирански ядрени и военни цели, както и по висши военни. Изненадващата атака провокира залпове от ракети и в двете посоки, превръщайки тлеещия конфликт в пълномащабна война.

САЩ се присъединиха към въздушната офанзива срещу Иран, която продължи 12 дни. САЩ и Израел предупредиха, че ще нанесат нов удар, ако Иран продължи с ядрената си програма и програмата си за балистични ракети - и вчера те предприеха най-амбициозната атака срещу ирански цели от десетилетия насам.

Последните преговори между американски и ирански представители се състояха в четвъртък, но високопоставени американски представители заявиха, че Иран не е бил склонен да се откаже от обогатяването на уран, за което иранците твърдяха, че е необходимо за ядрената енергия, но според американските представители би позволило на страната да произведе ядрена бомба.

Както всички ирански лидери, аятолахът отричаше всякакво намерение да разработва ядрени оръжия и стигна дотам, че в средата на 90-те години издаде ислямско постановление, или фатва, относно „производството и употребата“ на ядрени оръжия, в което се казва: „Това е против нашите ислямски възгледи“.