Естонският премиер: Путин не може да си позволи да спре войната

Коментарите му дойдоха на фона на политически блокирания план на ЕС за мобилизиране на 90 милиарда евро в подкрепа на Украйна.

„Те имат различни планове как да доставят парите“, каза той, визирайки изказвания на европейски лидери в Киев. Попитан какви са тези планове, Михал отказа да даде подробности. „Те ще кажат“, заяви той, подчертавайки, че залогът е висок.

„Ако Европа не може да взема такива големи решения, които засягат нашата сигурност, тогава вероятно ще има много дискусии за това как Европа ще решава нещата като цяло“, каза той.

По въпроса за замразените руски активи, често обсъждани като потенциален източник за подпомагане на Украйна, Михал настоя, че те „не са извън масата“.

„Те все още са замразени, което е хубаво“, каза той, отбелязвайки, че преди подновяването на санкциите е изисквало шестмесечни удължавания, но сега те са по-стабилно фиксирани.

Въпреки това той заяви, че ангажиментът за 90 милиарда евро трябва да бъде изпълнен, независимо от несъгласието на Унгария и Словакия.

„Ние решихме. Всички бяха в тази стая“, каза той. „Те решиха да се откажат, но ние все пак решихме“, добави Михал.

„Европа трябва да инвестира повече в сигурност“, каза той. „Това е послание, което разбираме.“ Тази година Естония харчи 5,4% от своя БВП за отбрана, което е едно от най-високите нива в НАТО.

„Това не е лесно“, каза Михал. „Но знам, че внуците ми ще живеят в мир, защото нашият съсед знае, че се отнасяме сериозно към себе си", посочи още той.

Противопоставяйки се на реториката, която представя Европа като слаба или западаща, Михал заяви, че ако континентът изпълни ангажиментите си в областта на отбраната, той ще бъде „в по-добро състояние след пет, седем, десет години“.

Естонският премиер също така категорично отхвърли реториката за Европа като „западащо злато“ и подчерта, че континентът, въпреки предизвикателствата, остава една от „най-свободните места в света“.

Естонският министър-председател Кристен Михал заяви, че руският президент Владимир Путин не може да си позволи да прекрати войната в Украйна. Той в ефира на англоезичната версия на телевизия Евронюз призова Европейския съюз да отпусне помощ в размер на 90 милиарда евро и да инвестира повече в отбрана.

Михал сравни властта на Путин с „каране на колело“, намеквайки, че спирането на агресията би довело до неговия политически крах. Макар да призна, че не твърди, че разбира напълно руския лидер, естонският премиер смята, че логиката на диктатурата обяснява продължаващата агресия на Москва дори докато се водят преговори.

„В момента Путин има повече хора под оръжие, отколкото в началото на войната“, каза Михал. „Ако спре да убива в Украйна, какво ще прави с тях?", попита реторично той.

„В Русия прославят героя. Ако Путин спре, той пада“, добави той, като предупреди, че един преждевременен мир без твърди гаранции за сигурност може да създаде нестабилност не само в Русия, но и в цяла Европа.

Михал изрази увереност, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща ще намерят алтернативни начини за отключване на финансирането.

Михал коментира и позицията на унгарския премиер Виктор Орбан спрямо Русия, като отбеляза, че тя остава неясна за лидерите на другите страни членки на ЕС. „Той много добре знае, че никой не разбира позицията му, че трябва да искаме европейска сигурност от диктатор от Русия“, каза Михал.

Той предположи, че насрочените за 12 април парламентарни избори в Унгария могат да се окажат „повратна точка“, докато се появяват и по-широки дебати дали ЕС трябва да премине към по-централизирано вземане на решения, особено по въпросите на сигурността. Михал също така лансира идеята за рамки за засилено сътрудничество, включващи съюзници извън ЕС като Норвегия, Обединеното кралство, Канада и Исландия.

Относно напрегнатите трансатлантически връзки, Михал заяви, че напрежението съществува, но подкрепи призивите на американския президент Доналд Тръмп Европа да поеме повече отговорност за собствената си отбрана.