Проучване: Всяко евро, похарчено във ваучери за храна, със седем пъти по-голяма стойност за икономиката от други социални разходи

По думите й в момента потребителите на системата са около 835 000, а прогнозата е те да достигнат 890 000 - 900 000 към края на годината.

Увеличаване на максималния размер на ваучерите за храна до 150 евро на месец за тази година препоръчват икономисти в проучване, което ще бъде представено днес в София по време на дискусия „Общополезни подобрения в системата за ваучери за храна в България“.

Максималният размер на един работещ в момента е 102,26 евро (200 лева) месечно, като сумата бе автоматично превалутирана с влизането на България в еврозоната от 1 януари, посочи за БТА Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България. Този размер не е променян от 2022 г., освен това по информация на асоциацията България е страната с най-ниска стойност на ваучерите за храна сред държавите в Европейския съюз, в които действат подобни системи.

„Това означава, че най-вероятно тази квота, която е заложена в момента в бюджета от 1,6 млрд. лева, и беше превалутирана в евро, няма да бъде достатъчна да покрие нуждите на всички служители и съответно на техните работодатели, които искат да предоставят ваучери за храна“, каза Обущарова.

Когато това се случи, нови потребители не могат да участват, нито настоящите да получат своите оставащи ваучери. „Това се е случвало неведнъж назад в годините и означава за последните няколко месеца на годината, точно преди коледните и новогодишните празници, работодателите да се окажат в невъзможност да предоставят ваучери за храна на служителите си, още повече че тази социална придобивка фигурира и в трудовите договори, и се получава много неприятна ситуация и за двете страни“, обясни тя.

В проучването, изготвено от екип икономисти с ръководител д-р Красен Станчев, има и препоръка за увеличение на „тавана“ на 200 евро за 2027 г. или поетапно увеличение в следващите години. Таня Обущарова посочи, че тази препоръка е направена въз основа на покупателната способност на предоставяната сума през последните години и инфлацията при храните. Наблюдението на икономистите е за значително намаление на квотата като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) през последните години.

Ако в началото на създаването на системата за ваучери за храна през 2004 година квотата се е равнявала на около 1 процент от БВП, то към днешна дата според изчисленията тя се равнява на 0,68 процента от БВП, което е значително понижение. Това показва и нейната намаляваща покупателна способност и въобще тежест в социалната политика на държавата, коментира Таня Обущарова. За да бъде адекватна на настоящите нужди и да се равнява на около 1 на сто от БВП, квотата според икономистите трябва да бъде около 1,2 млрд. евро за 2026 г.

По думите й друго интересно заключение от проучването е, че ваучерите за храна са седем пъти по-ефективни от други социални разходи на държавата. Това означава, че 1 евро, похарчено във ваучери за храна, има седем пъти по-голяма стойност за икономиката от други социални разходи. Причината е, че ваучерите за храна се ползват само в България, само за храна и хранителни продукти, имат определена валидност и се връщат в икономиката почти веднага. Те подпомагат местното потребление, затова техният ефект е толкова силен, каза още Обущарова.

Според Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България премахването на квотата, която съществува само у нас от страните в Европейския съюз, е възможност за подобряване на системата. Друга възможност е да се разшири социалната придобивка с предлагане на различни видове ваучери, каквито има в други страни, например за почивка, за детски градини, за здравни услуги и т.н.

От средата на 2024 година ваучерите за храна у нас са дигитализирани. Именно това е улеснило много превалутирането на стойността им от 1 януари с членството на България в еврозоната и процесът е протекъл гладко. Не сме имали никакви сигнали или данни за проблеми от страна на потребителите, каза главният секретар на асоциацията.

Ваучерите за храна по Наредба №11 на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, по която се дават във връзка със специфични условия на труд, все още са на хартия, а издадените през миналата година – и в лева. Те са валидни до срока, отпечатан на тях, а превалутирането се извършва на каса при използване.