Четири години след началото на войната в Украйна интеграцията на украинските бежанци в България остава едно от ключовите предизвикателства пред институциите. След предоставянето на международна или временна закрила започва реален процес на включване в обществото – достъп до здравеопазване, образование, трудов пазар, жилища.
Все още има някои законодателни пречки пред устройването на тези лица на територията на страната, обясни пред БНР адвокат Янка Косарова - правен координатор във Фондация за достъп до права, член на Софийската адвокатската колегия.
"От миналата седмица има решение на Министерски съвет, което е в изпълнение на решение на ЕС да се удължи временната закрила за тези лица за още една година до четвърти март 2027 г".
Два основни подхода могат да бъдат предприети от държавата у нас, каза тя.
"Може да се даде достъп на лицата от Украйна до общата процедура за получаване на статут на бежанец. В момента те са с временна закрила. Това е преходен режим.
Друг подход е да предостави възможност на тези лица да получат разрешение и да пребивават законно съгласно Закона за чужденците в България".
По последни данни украинските бежанци у нас са били над 73 хиляди, обясни адв. Косарова.
"Съществува Програма за хуманитарно подпомагане и интеграция на разселените от Украйна лица. Тя дава право и на работа. Едновременно с това им дава възможност да бъдат настанени в бази в страната".
Програмата обаче обхваща малък процент от украински бежанци, които се смятат за уязвими, отбеляза тя.
"Имахме много изключени от програмата лица и поради това обжалвахме решението на Министерски съвет пред Върховния административен съд. Има решение, с което се отменя част от него. Всички деца до 18-годишна възраст са уязвими".
Решението обаче не е окончателно, поясни адвокатът.
Хората, които остават извън тази програма, трябва да си намерят самостоятелно настаняване, добави тя.
Има много заети украински бежанци в областта на хотелиерството и ресторантьорството, разказа адв. Косарова.
Бежанците от Украйна са здравноосигурени в България, обясни тя.
"Правилата са същите като тези за българските граждани".
"Такива се предоставят от различни неправителствени организации. В Агенцията по заетостта също има опции. Децата на украинските бежанци, които искат да учат в страната ни, успяват да го направят, увери тя.
В този процес важна роля играят неправителствените организации като Фондация за достъп до права, които работят за защита на търсещите и получилите закрила. Фондацията е и създател на платформата Refugee Light, предоставяща информация и подкрепа на чужденци в България на достъпен и разбираем език, както и безплатна правна помощ за бежанци.
Адв. Косарова обаче отбеляза, че по-голяма част от украинците, които се намират на територията на страната ни, търсят трайно решение за своя статут, а Съветът на ЕС е дал препоръка на държавите членки да предоставят дългосрочни решения за бежанците от Украйна.
"По-голяма част от тях се справят. Лицата, които имат временна закрила, имат достъп до пазара на труда. Но работодателите избягват наемането на такива лица. Виждат, че тяхната регистрационна карта е за много кратък срок. Съществуват известни проблеми и с признаването на квалификации".
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)