)
Според антропологичния анализ на доц. д-р Виктория Русева (ИЕМПАМ-БАН) в разкрития миналото лято гроб 109А са открити останките на мъж със смесени черти – на европеидната и на негроидната раса.
Последвайте канала на
Според антропологичния анализ на доц. д-р Виктория Русева (ИЕМПАМ-БАН) в разкрития миналото лято гроб 109А са открити останките на мъж със смесени черти – на европеидната и на негроидната раса.
Последвайте канала на
Мулат на висока позиция в социалната йерархия на Хераклея Синтика през IV век установи комплексното изследване на находките от Западния некропол на града.
Той е бил левичар, висок 164 см, около 50-годишен. Но по-интересното е, че е носел сребърна гривна на дясната си предмишница, както и бронзова луковична фибула, а това, допълва ръководителят на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН), означава добро положение в обществото и вероятно участие в местното управление.
„Мъжът със смесените черти е погребан малко по-рано от мулатката, за която публикувахме информация днес. Ние още не можем да кажем дали двамата са били от едно семейство – допълва проф. Вагалински. – Но се радваме, че сме открили археологическо доказателство за принципите, на които се е крепяла Римската империя: служи лоялно, плащай си данъците и почитай императора; на това, а не на произхода се дължи просперитетът. Ще добавя и че към днешна дата разполагаме с антропологични резултати за 137 гроба от общо разкрити 156, което е добра представителна извадка за населението на Хераклея. Още повече, че некрополът е функционирал, докато и градът е живял пълноценно, тоест от средата на ІV в. пр. Хр. до края на ІV век сл. Хр.“
Повечето от погребаните в Западния некропол хераклейци са на възраст докъм 40. Доживелите до 50-60 години са относително малко на брой. Регистрирани са и редки заболявания, включително между кремираните. Сред тях е индивид със синдром на Клипел-Файл, при който генетично увреждане води до срастване на няколко шийни прешлена, както и болен с аномалия на Лег-Калве-Пертес, водеща до болезнена деформация в структурата на таза и на бедрените кости.
И мулатка е живяла в Хераклея Синтика, установи антропологичното изследване на костите, открити от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) през лятото на 2025 г. в един от най-труднодостъпните гробове от Западния некропол на античния град край с. Рупите, Петричко.
Не само скъпата изработка на чашата доказва, че погребаната мулатка не е била от бедните. Нейният гроб е сред най-солидно изградените – от дялани камъни и покрит с масивни плочи, преди да бъде засипан заедно с няколко околни под ниска могила.
7 октомври 2025 г. в 13:19 ч.
Според заключенията на доц. д-р Русева погребаната е жена на около 35-40 години, боледувала от сколиоза и начална спондилоза. Тя е имала черти, типични за потомците на бракове между представители на европеидната и на негроидната раса, като негроидният примес е силно изразен.
„Имаме и други подобни примери от древни погребения в България, но те са изключително редки – коментира проф. Вагалински. – За мен това откритие е още едно потвърждение, че хераклейци са участвали активно и успешно в икономиката на огромната Римска империя, разположена на три континента. Ние вече знаехме, че според епиграфски данни през императорската епоха в града са се заселвали дори семити чак от далечен Картаген (днес в Тунис). Така че разпознаването на мулатка сред жителите на Хераклея Синтика за мен е логично следствие от традиционните за Хераклея тесни контакти със Средиземноморието. Ще допълня и че според анализа на монетите в гроба жената е починала през втората половина на ІV век. Нейното погребение е сред най-късните в некропола.“
Въпросният гроб, разкрит при спасителните разкопки на Западния некропол миналата година, породи разнородни емоции още при показването на първите снимки оттам – заради затруднения достъп и заради инвентара: 16 бронзови монети от ІV век, керамична лампа с релефно изображение на Ерос и изящна стъклена чаша, чието блещукане отдалеч предизвика много коментари тук, на нашата платформа, съобщават от Археология Булгарика.
)