Президентът на Финландия: САЩ не могат да ни забранят да се бием с руснаците

В интервю пред американското издание "Клаш рипорт" журналист му представи хипотетична ситуация, в която бъдещ американски президент би казал на Финландия да не воюва с Русия, дори при нападение над балтийските държави, а да приеме преговори.

Финландия на първа линия срещу Русия

Влизането на Финландия в НАТО значително промени архитектурата на сигурността в Северна Европа. С това Алиансът получи допълнителна сухопътна граница с Русия, а Финландия се превърна в ключов фактор за отбраната на балтийския регион и Арктика.

Отношения със САЩ, но без илюзии

Финландският президент Александър Стуб заяви, че Съединените щати не могат да наредят на страната му да се откаже от отбраната си в случай на руска агресия, като подчерта, че подобен сценарий „няма да се случи“.

Стуб, който е дългогодишен познавач на Русия и Владимир Путин и един от европейските лидери, ценени от американския президент Доналд Тръмп, отговори на въпрос относно зависимостта на европейските съюзници от военната подкрепа на САЩ.

„Не. И това няма да се случи“, отговори Стуб. Той добави, че отношенията между Хелзинки и Вашингтон са двупосочни и сътрудничеството се основава на взаимни интереси. „Това е и отношение на реципрочност“, каза той, подчертавайки, че има причина двустранното сътрудничество в областта на отбраната между САЩ и Финландия да е по-задълбочено от всякога.

Стуб припомни, че следващата седмица 25 000 войници ще тренират в Северна Норвегия и Финландия, сред които 5000 американци. „Има причина Америка да иска да закупи 11 ледоразбивача, които ще използва за своите военноморски сили. Има причина да сключим споразумение за сътрудничество в отбраната. А причината е, че Финландия има една от най-мощните армии на границата с Русия“, каза той.

Финландия споделя граница с Русия с дължина около 1340 километра, най-дългата сред страните членки на Европейския съюз. След като Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г., Хелзинки бързо прекрати десетилетия на военен неутралитет и през 2023 г. стана член на НАТО.

Според данни на НАТО и финландското министерство на отбраната, страната разполага със силен резервен състав и развита система за всеобща военна повинност, наред с модернизацията на военновъздушните си сили чрез придобиването на американски изтребители F-35.

През декември 2023 г. Финландия и САЩ подписаха Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което позволява на американските сили достъп и използване на няколко финландски военни обекта. Споразумението е част от по-широкото засилване на американското военно присъствие в скандинавския регион, в координация с Норвегия, Швеция и Дания.

Въпросът за евентуален американски натиск идва в момент, когато в Европа все по-често се обсъжда дългосрочната надеждност на американските гаранции за сигурност. Дискусиите се засилиха, след като Съединените щати на няколко пъти ограничиха начина, по който Украйна може да използва западни оръжия, включително ракети с голям обсег, както и след епизодите около достъпа до сателитната мрежа на Илон Мъск Starlink.

Стуб обаче даде ясно да се разбере, че Финландия не основава сигурността си единствено на добрата воля на Вашингтон. Неговото послание предполага, че силната национална отбрана, дълбоката интеграция в НАТО и взаимните интереси със Съединените щати правят сценария, в който Америка би „забранила“ на Финландия да се защитава от Русия, нереалистичен.

С това финландският президент, един от европейските лидери, който добре познава руската политика и начина на мислене на Кремъл, изпрати послание както към Москва, така и към съюзниците: Хелзинки разчита на партньорството със САЩ, но решението за собствената си отбрана взима самостоятелно.