ЕЦБ: Икономиката на еврозоната остава устойчива въпреки предизвикателната среда

Икономиката на еврозоната остава устойчива въпреки предизвикателната глобална среда, се посочва в последния икономически бюлетин на Европейска централна банка (ЕЦБ). Регулаторът потвърждава очакванията инфлацията да се стабилизира около целевото равнище от 2 на сто в средносрочен план.

Управителният съвет заявява, че ще продължи да следва подход, основан на данните, като решенията за лихвените проценти ще се вземат на всяко заседание според оценката на инфлационните перспективи, динамиката на основната инфлация и силата на предаването на паричната политика. Банката не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените равнища.

По предварителна оценка на Евростат икономиката на еврозоната е нараснала с 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г., като растежът се дължи основно на сектора на услугите, по-специално на дейностите в областта на информацията и комуникациите. Строителството се ускорява, подпомогнато от публичните инвестиции.

Безработицата е намаляла до 6,2 на сто през декември от 6,3 на сто през ноември. Растящите доходи и по-ниската склонност към спестяване подкрепят частното потребление. Очаква се държавните разходи за отбрана и инфраструктура да допринесат за вътрешното търсене, а бизнес инвестициите постепенно да се засилят, включително чрез вложения в цифрови технологии.

През януари 2026 г. инфлацията се е понижила до 1,7 на сто от 2,0 на сто през декември. Инфлацията при енергията е спаднала до минус 4,1 на сто, докато тази при храните се е повишила до 2,7 на сто. Основната инфлация, без енергия и храни, се е понижила до 2,2 на сто. Инфлацията при услугите е отслабнала до 3,2 на сто, а при стоките се е повишила до 0,4 на сто.

Показателите за основната инфлация остават съвместими със средносрочната цел от 2 на сто, като дългосрочните инфлационни очаквания се задържат около това равнище. В същото време ЕЦБ предупреждава, че допълнително напрежение в международната търговия, по-силно евро или влошаване на финансовите условия могат да окажат натиск върху растежа и инфлацията, докато по-високите цени на енергията и увеличените публични разходи биха могли да доведат до по-силен ценови натиск, отбелязва БТА.