Страсбург осъди България заради внедрените агенти на ДАНС

Съдиите единодушно приемат, че е нарушено правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.

Сдружението "Зелен алианс" опитва да оспори тези разпоредби пред българския съд, но губи. Затова се и обръща към Страсбург.

"Зелен алианс" е основано през 2006 г. и е със седалище в Костенец.

Съдът приема, че самото констатиране, че е нарушена конвенцията е достатъчно справедливо удовлетворение за всякакви неимуществени вреди, претърпени от "Зелен алианс".

След като няколко пъти е осъждана по дела, свързани с регламента за подслушване, Европейския съд по правата на човека в Страсбург постанови решение срещу България и заради разпоредби, свързани с внедрените агенти на ДАНС в различни организации. На теория всеки човек или частна организация в България може да бъде подложен на наблюдение чрез такива служители, което е сериозна намеса в правото на личен живот и може да възпира гражданското участие.

Става дума за разпоредби от 2008 г. и изменени през 2018 г. в Правилника за прилагане на Закона за ДАНС, които позволяват на Държавна агенция "Национална сигурност" да внедрява информатори (известни като "служители на прикритие") в частни структури или като лица, упражняващи "свободна професия". Тези служители нямат право да използват специални разузнавателни средства или техника и се различават от т.нар. "служителите под прикритие".

А той установява, че разпоредбите, уреждащи използването на "служители на прикритие", не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба. Основанията за използването им и сферите, в които могат да бъдат внедрявани, са прекалено широки; няма времеви ограничения за прилагането им; процедурата по внедряване не гарантира, че те ще бъдат използвани само когато това е "необходимо в едно демократично общество"; липсват механизми за ефективен контрол; и няма правно средство за защита срещу незаконното или неоправданото им използване.

Съгласно разпоредбите от 2008 г., изменени през 2018 г., ДАНС може да внедрява "служители на прикритие" в частни структури или като лица, упражняващи „свободна професия“. Те могат да извършват разузнавателна и контраразузнавателна дейност за защита на националната сигурност. Конкретните им задачи се определят от председателя на агенцията във всеки отделен случай. Те нямат право да извършват арести, обиски или разпити, нито да използват огнестрелно оръжие или физическа сила.

През октомври 2018 г. "Зелен алианс" атакува в съда изменените разпоредби с твърдения, че при липсата на ефективни гаранции използването на такива служители може да се стигне до злоупотреби и непропорционална намеса в личния живот. На 19 юли 2021 г. петчленен състав на Върховния административен съд приема, наред с друго, че дейността на "служител на прикритие" не може да засяга нечий личен живот, дом или кореспонденция и че твърдението за противоречие с конвенцията за правата на човека е неоснователно.

Внедрен агент би имал достъп до устни комуникации, писма, телефонни разговори или електронна кореспонденция и би бил по-склонен да докладва установеното, отколкото обикновен член на обществото. Такъв служител вероятно би имал и дългосрочен достъп до офиса или други помещения на сдружението. Следователно подобно внедряване би представлявало намеса в правото на зачитане на кореспонденцията и дома.