Тъй като съпротивлението намалява в присъствието на течности като вода, областите с ниско съпротивление са склонни да бъдат механично по-слаби, докато зоните с високо съпротивление са по-силни и по-твърди.
„Смятаме, че наблюдаваните аномалии с висока съпротивление показват области на натрупване на напрежение, като хвърлят светлина върху активните процеси на механиката на разломите в тази критична област“, подчертава Огава.
Въз основа на тези констатации екипът счита, че бъдещи големи земетресения могат да започнат на границите, където се срещат по-слаби и по-силни части на кората, или по краищата на зони с много висока устойчивост.
Нов триизмерен (3D) модел на подпочвения слой показва как колебанията в якостта на скалите под Мраморно море биха могли да предизвикат в бъдеще големи земетресения по протежението на Североизточната сеизмична зона. Находките подобряват разбирането за механиката на разломите и подобряват възможностите за прогнозиране на земетресения в района на Истанбул.
Турция е една от най-сеизмичните зони в света, тъй като се намира на мястото на сближаване и взаимодействие на важни тектонични плочи. По-конкретно, тя се намира в точката на сближаване на три основни тектонични плочи – на Евразия, Арабия и Африка, което благоприятства проявата на силна сеизмична активност, пише Scitechdaily.
Едно от най-характерните е земетресението в Ерзинджан през 1939 г., което отне живота на повече от 30 000 души. Оттогава изследователите са забелязали впечатляваща тенденция, според която големите и разрушителни земетресения изглежда се преместват постепенно на запад по протежението на Североизточната североизточна разломна зона (NAF).
Мнозина учени вече смятат, че най-вероятният епицентър на следващото голямо земетресение ще бъде в Мраморно море. Този участък от разлома не е предизвиквал голямо земетресение от повече от 250 години, което засилва опасенията, че сеизмичното напрежение се натрупва с течение на времето. Въпреки десетилетия на изследвания, подробната структура на разлома под Мраморно море оставаше неясна, което ограничаваше възможността за точно локализиране на районите, където могат да възникнат бъдещи земетресения, или на начина, по който биха могли да се смекчат последиците от тях.
За да се запълни тази празнина, изследователски екип, ръководен от д-р Ясуо Огава, почетен професор и изследовател в Центъра за мултидисциплинарни изследвания на устойчивостта към Института за интегрирани изследвания, Институт по науки в Токио в Япония, в сътрудничество с д-р Тулай Кая-Екен, асистент-професор в Университета Богазичи в Турция, проведе подробно проучване на района под Мраморно море.
Проучването им, публикувано в научното списание Geology, представя първия пълен триизмерен модел на тази критична подземна област. Моделът предлага нови познания за физическите процеси, които определят как и къде се образуват земетресенията по протежение на разлома.
За създаването на модела изследователите са използвали обширен набор от данни от магнитотелурични измервания от повече от 20 станции, които са били инсталирани в миналото. Тези станции регистрират неусетни промени в електрическите и магнитни полета на Земята, причинени от структури дълбоко под повърхността, пише Труд.
Тази информация позволи на екипа да възстанови, чрез процес, известен като триизмерна инверсия (3D inversion), триизмерно представяне на електрическото съпротивление на района до дълбочина от десетки километри под дъното. Анализът разкри сложен модел от зони с висока и ниска електрическа съпротивление.
)