Задушница: Когато Луната открехва вратата между световете

В народната традиция се вярва, че на Задушница душите на мъртвите напускат отвъдното и идват при живите. Те се връщат в домовете, където са живели. Седят на масата, където са яли. Слушат разговорите. Виждат сълзите. Чувстват любовта - или липсата й.

Как да почетем предците: Астрологичен ритуал за 14 февруари

Ритуалът не изисква нищо сложно. Нужни са три неща: свещ, памет и любов.

Сутринта на 14 февруари, преди да излезете от дома, запалете една бяла свещ. Бялата светлина е светлина на чистотата, на мира, на преминаването. Поставете я на място, където да гори безопасно.

После благодарете. Благодарете им за живота, който са ви дали. За кръвта, която тече във вените ви. За името, което носите. Благодарете им дори ако животът им е бил труден, дори ако са грешили. Защото без тях вие нямаше да сте тук.

След това седете тихо. Не медитирайте активно - просто бъдете. Слушайте. Може да усетите присъствие - топлина, леко докосване, мирис, който ви напомня за някого. Може в ума ви да се появи мисъл, която не е ваша. Може просто да почувствате мир.

Когато усетите, че е достатъчно, благодарете отново. Кажете: "Благодаря ви, че дойдохте. Моля ви, останете близо."

Оставете свещта да изгори докрай, ако е безопасно. Ако трябва да я угасите, направете го с уважение - духнете нежно или използвайте гасител. Не я издухвайте грубо.

След това, ако можете, посетете гробищата. Занесете цветя - бели, жълти, каквито предпочитате. Занесете жито или друга подавка. Оставете ги на гроба.

Но най-важното е тишината. След като кажете всичко, което искате, просто помълчете. Слушайте вятъра, птиците, тишината. В тази тишина предците говорят. Не с думи - с усещане, със знание, което идва отвътре.

После седнете и яжте тихо, с уважение. Това не е време за шумни разговори или смях. Това е свещена вечеря. Предците седят с вас. Усещайте ги.

Когато свършите, не изхвърляйте храната от празната чиния веднага. Оставете я до края на вечерята и през нощта. После я занесете навън - дайте я на птиците, на земята. Кажете: "Благодарим ви, че ядохте с нас."

Сънищата след Задушница

Тази нощ - нощта след 14 февруари - не се изненадвайте, ако сънувате мъртвите си. Намаляващата Луна, отворения портал, призоваването от деня - всичко това прави сънищата интензивни.

Ако сънувате починал човек, не се страхувайте. Той не идва да ви плаши - идва да говори. Запомнете съня. Сутринта го запишете. Анализирайте какво ви е казал (или показал) покойникът. Често това е послание, което имате нужда да чуете.

Любовта към предците – никога не свършва. Защото тя не е просто емоция. Тя е кръв, ДНК, памет, записана в клетките. Тя е космична връзка, която смъртта не може да разкъса.

На 14 февруари не забравяйте предците си. Запалете свещ. Кажете имената. Благодарете.

Защото те ви дадоха най-голямата любов - те ви дадоха живот. И най-малкото, което можем да направим, е да им благодарим.

На 14 февруари 2026 година, точно когато западният свят празнува любовта между живите, ние, българите, отваряме вратата към онези, които вече не са тук. Това е Месопустна Задушница - първата през годината, ден, в който Църквата ни кани да помолим Бог за душите на мъртвите. Но това също е момент, когато самата Вселена се нагажда така, че завесата между световете да стане прозрачна като воал.

Църквата определя Месопустна Задушница като подвижен празник, свързан с Великден. Задушница не е просто църковен празник. Това е астрологичен портал, отворен в точния момент, когато Слънцето преминава през последните градуси на Водолей (или първите на Риби) – знак на преход, на разтваряне на границите, на мистерия.

Астрологията дава друго обяснение, но достига до същия извод. На определени дни, когато планетните конфигурации са подходящи, електромагнитното поле на Земята се променя. Завесата между измеренията, просто става по-тънка. Душите не "идват" - те само са по-близо. Просто сега можем да ги усетим. Това обяснява защо толкова много хора през вековете са усещали мъртвите си на Задушница. Не защото са си въобразили. Защото полето е отворено.

Седнете пред свещта. Затворете очите. Призовете предците си - кажете имената им. Не бързайте. Кажете всяко име бавно, с уважение. Дядовци, баби, прадядовци - колкото знаете. Ако не знаете имена, кажете просто: "Всички мои предци, познати и непознати, елате при мен."

Не бързайте. Поседете до гроба. Говорете с мъртвия. Разкажете му за живота си, за проблемите, за радостите си. Попитайте го за съвет - дори ако не очаквате отговор на глас, отговорът ще дойде. Може след дни, в съня ви или по друг начин. Може в неочакван разговор с непознат. Може като тих глас в ума ви. Ще почувствате и ще разберете.

Вечерта пригответе задушна вечеря. Традиционно се правят жито с мед и орехи, боб, постни ястия. Преди да седнете на масата, поставете една празна чиния. Тази чиния е за предците. Сложете в нея по малко от всяко ястие. Налейте малко вода или вино. Кажете:"Поканвам нашите предци на тази трапеза. Моля, яжте с нас. Моля, бъдете близо."

Ако сънят е неприятен, ако покойникът изглежда тъжен или ядосан, това може да означава, че има неизлекувана рана в родовата линия. Може да има нещо неказано, непростено. Тогава на следващата Задушница направете специален ритуал за пречистване - запишете на хартия: "Освобождавам яростта на [име]. Прощавам. Изцелявам." и изгорете хартията.