Столична община, „Въздух за здраве“ и НБУ обединиха експерти и творци в разговор за въздуха като обществена кауза

„Въздухът като тема. Фотографията като глас“ - под този надслов се проведе публичната дискусия, посветена на качеството на атмосферния въздух и силата на образа да прави видими обществено значими теми. Събитието събра здравната, градската и визуалната перспектива в открит разговор с участието на д-р Александър Симидчиев – председател на сдружение „Въздух за здраве“, Надежда Бобчева – заместник-кмет на Столична община, Иван Шишиев – фотограф и автор на проекта „Етюд-и-те на София“, и арх. Елица Панайотова – архитект, координатор на проект „Зелена София“ и представител за България на Фонда за чист въздух.

Началото на дискусията постави д-р Александър Симидчиев, който акцентира върху здравните последици от замърсяването на въздуха и подчерта, че макар често да остава „невидим“, проблемът има реално и измеримо отражение върху общественото здраве:

“Въздухът е най-демократичното нещо, което ни е дадено - от него има за всички по равно. Ние сме свързани с него от раждането до смъртта си, ежеминутно,  от първия до последния си дъх. Ето защо смятам, че да ни е грижа за чистотата и качеството на въздуха, би следвало да е ангажимент и кауза за всеки един от нас. Вярвам, че именно инициативи като този фотоконкурс, вадят тази тема от кръглите маси на експертите и я поставят в ръцете на всички ни  от нас по най-въздействащи начин. Дръжте въздуха на фокус. Важно е!”, призова Симидчиев. 

От своя страна заместник-кметът на Столична община Надежда Бобчева представи конкретните мерки, които общината прилага за подобряване качеството на въздуха, сред които Нискоемисионната зона за автомобили, Нискоемисионната зона за битово отопление, програмите за подмяна на отоплителни уреди и проектите за разширяване на зелената система. „Когато говорим за чист въздух, не става дума само за намерения, а за конкретни действия и реални резултати. Столична община прилага последователни мерки – от Нискоемисионната зона за автомобили и битово отопление, до програми за подмяна на отоплителни уреди и мащабни инициативи за озеленяване като „Зелени мерки за по-чист въздух“ и „Новата гора на София“,  заяви Бобчева.

Тя допълни, че: “само месец след въвеждането на ограниченията за най-замърсяващите автомобили отчетохме значително намаление на азотния диоксид – от 42,49 на 36,66 микрограма на кубичен метър, въпреки зимните условия, които обикновено задържат замърсителите в атмосферата. Тези действия доказват, че когато политиките са последователни и подкрепени от гражданската ангажираност, промяната е видима. Затова подкрепяме инициативи като фотоконкурса „Въздухът“ – защото силата на образа може да направи „невидимото“ видимо, да провокира обществен разговор и да мотивира всеки от нас да се включи в грижата за по-чиста и здравословна среда.” Фотографът и автор на проект “Етюд-и-те на София” Иван Шишиев говори за предизвикателството да бъде визуализирано „невидимото“ и за ролята на фотографията да превръща абстрактния проблем в разпознаваема и въздействаща реалност.

Той се обърна към участниците в дискусията с думите: Фотографията не е професия, а изкуство. Субективна и абстрактна културна единица, също като въздуха. На въпроса "Как да снимаме въздух?" Бих отговорил с "лесно", защото на всяка снимка има въздух. Не аз, никой не би могъл да ви научи как да снимате добре, защото никой не гледа през вашия обектив и с вашите очи. Мога да ви посъветвам, в процеса си на работа за конкурса, да не търсите непременно негативните образи на въздуха - комините, дима и мъглите. Фокусирайте се и около хубавото - ясните кадри при вятър, свежестта на на зеленото в София - една от най-зелените европейски столици. И не забравяйте да държите въздуха на фокус - и буквално, и преносно.” Арх. Елица Панайотова разгледа връзката между градската среда и качеството на въздуха, като акцентира върху значението на зелените пространства и устойчивото планиране:

“Устройствените методи и начини за намаляване на замърсяването във въздуха са свързани с концепцията за 15-минутните градове, запазването на зелените клинове и зелената връзка с планините около София. Възможностите за по-лесно пешеходно придвижване, ветровите коридори - всичко това са устройствените начини в София да дишаме по-чист въздух.”, заяви арх. Панайотова.  След експертните изказвания се проведе активна дискусия с публиката, в която бяха поставени въпроси както за конкретните политики и мерки, така и за възможностите за участие във фотоконкурса. Събитието е част от календара с дейности в рамките на Националния фотоконкурс „Въздухът“, организиран от Столична община, сдружение „Въздух за здраве“ и Нов български университет. Конкурсът цели чрез силата на фотографията да провокира обществен размисъл за качеството на въздуха и неговото отражение върху здравето, природата и градската среда. Той е отворен за професионалисти и любители, които могат да участват в две категории – репортажна и художествена фотография.