Димитър Маринов: От аптека пациентът не може да получи фалшиво лекарство

Системата за верификация на лекарствата у нас е въведена от 7 години. Тя е част от единната Европейска система за верификация на лекарствата и функционира в изпълнение на Европейска директива за борба с фалшифицираните лекарства 2011/62/ЕС и Делегиран регламент (ЕС) 2016/161.

Над 99% от аптеките в страната са свързани и рутинно я използват в ежедневната си практика, уверяват от Българската организация за верификация на лекарствата.

Работата на системата показва стабилност, широко покритие на аптеките и трайно ниско ниво на сигнали за съмнения за фалшификация.

Към края на 2025 г. 271 притежатели на разрешение за употреба качват данни за своите лекарствени продукти в системата. Свързаните крайни потребители са 2978 аптеки, 207 болнични аптеки и 161 търговци на едро. В системата са качени 6064 продуктови кода на лекарства, отпускани с рецепта. Средно за седмица се извършват над 4 млн. трансакции, а отписаните опаковки надхвърлят 2,3 млн. седмично, като в това число влиза целият пазар на лекарствата, реимбурсирани от НЗОК. Общият дял на отписаните опаковки е близък до средноевропейския показател. Нивото на сигнали в системата остава под 0,07% спрямо всички трансакции, като и през 2025 г. в по-голямата си част те се дължат на технически причини.

Каква е реалната равносметка от гледна точка на фармацевтите и пациентите, как новите изисквания НЗОК да заплаща само проверени лекарства влияят на системата и доколко това ограничава злоупотребите с публични средства?

Въпреки работещите механизми – какви проблеми с достъпа до лекарства остават за пациентите, особено за деца с тежки и редки заболявания, и какви рискове крие нелегалната онлайн търговия с лекарства?