Настоящата година се очертава като поредна на бързи промени, засилена несигурност и повишени колебания на цените на енергийните пазари, сочи анализ

Ако януари е показателен за това, което предстои, то 2026 г. се очертава като поредна година на бързи промени, засилена несигурност и повишени колебания на цените. Това е основният извод от анализ на Анди Зомер, ръководител на "Анализ на енергийните пазари и метеорология" в "Акспо сълюшънс" (Axpo Solutions AG) - най-голямата ютилити компания в Швейцария и лидер в международната търговия с енергия. Компанията е активна в 40 държави в Европа, Северна Америка и Азия.

Променящите се метеорологични условия в световен мащаб, засилената активност на инвестиционните фондове и продължаващото геополитическо напрежение, наред с други ключови фундаментални фактори бяха движещите сили през януари, смята Зомер, цитиран от БТА.

Що се отнася до метеорологичните фактори - северните и западните части на Европа бяха засегнати от продължителни студени периоди, като в страните от Скандинавския полуостров и Балтийския регион беше отчетен един от най-студените януари за последното десетилетие. В комбинация с периоди на слабо производство от вятърна енергия в голяма част от континента, това доведе до по-високо потребление на електроенергия и повишена зависимост от топлоцентрали. Междувременно недостигът на водни ресурси в скандинавските и алпийските региони продължи да се задълбочава, което, заедно с непланирани прекъсвания и забавеното връщане в експлоатация на френски ядрени реактори, допълнително засили натиска върху цените, е посочено в анализа.

Според Зомер тези събития се отразиха и на пазарите на горива. По-високото производство на електроенергия от газ и засиленото търсене за отопление ускориха изтеглянето на необходимите количества от газохранилищата, което понижи нивата им до около 40 на сто от капацитета - най-ниското равнище за този период от годината от 2022 г. В части от Северозападна Европа запасите намаляха още повече, а в държави като Нидерландия нивата в газохранилищата се понижиха до едва 25 процента, въпреки че предстоят почти още два месеца от зимния сезон. Основната разлика спрямо 2022 г. обаче е, че Европа вече работи със значително по-ниска структурна гъвкавост на доставките, след загубата на руския транзитен газ през Украйна и спирането на добива от находището на газ в Гронинген. В резултат на това Европа стана много по-зависима от доставките на втечнен природен газ, е отчетено в анализа.

В него е допълнено, че през последния месец метеорологичните смущения в износа на втечнен природен газ от САЩ станаха причина за ограничаване на наличните количества, което доведе до рязък скок на цените на газа до около 40 евро за мегават. Това беше подсилено допълнително от закриване на къси позиции от инвестиционни фондове, което се оказа достатъчно, за да пренасочи част от товарите с втечнен природен газ от Тихоокеанския басейн към Европа.

През същия период цените на въглеродните емисии също отчетоха изразена волатилност. Фючърсът EUA Dec26 за кратко премина над 92 евро/tCO2 в средата на месеца, но ръстът беше прекъснат от разпродажби от страна на инвестиционни фондове. По това време фондовете бяха натрупали рекордна нетна дълга позиция от приблизително 126 млн. тона. Последвалото частично разпродаване понижи цените до около 81 евро/tCO2, въпреки че пазарните условия останаха напрегнати. Този дисбаланс на пазара се задълбочи допълнително, тъй като по-високите цени на газа и електроенергията подобриха рентабилността на въглищните и лигнитните електроцентрали, което доведе до 9 на сто годишен ръст на производството от въглища и оказа натиск върху нивото на запасите от въглища в ARA. Междувременно пазарите на петрол отчетоха възходящо ценово движение на фона на ескалиращото геополитическо напрежение между САЩ и Иран, макар че в последно време тези събития изглежда се насочват към решение по дипломатически път, отбелязва Зомер.