Нужен е системен подход към насилието над животни – случаят в с. Царевец отново го доказва

Хората са гневни. Аз също съм гневен. Вероятно и Вие, които четете това.

Защо отново се стига дотук?

Приетите през юни 2025 г. промени в Наказателния кодекс бяха важна и необходима стъпка и предвиждат до 12 години затвор в особено тежки случаи. Тези промени обаче не решават проблема сами по себе си.

• координация между полицията, прокуратурата, съдебната система, местната власт и гражданското общество;

• активна работа по превенция чрез образователни и информационни кампании, сътрудничество с училища и социални служби;

• обучения за полицаи, прокурори и др. по световните най-добри практики за работа по случаи за жестокост към животни;

• контрол по прилагането на законодателството за закрила на животните и налагане на административни санкции.

Поради тези причини е нужна нова специализирана агенция. Дори сред служителите на БАБХ има подкрепа за такава идея.

За това искане е започната петиция, която за ден набра над 4 хил. подписа.

От трета страна, проблем е и съществуването на паралелни системи за регистрация на животни, които не са интегрирани помежду си – системите на общините за данъчни и местни административни цели, и системата ВетИС, управлявана от БАБХ.

По-малко от година след промените в Наказателния кодекс, приети почти единодушно от 51-то Народно събрание и предвиждащи значително по-тежки наказания за жестокост към животни, България отново е разтърсена от разкрития за потресаващ случай. В с. Царевец, община Свищов, животни са били подлагани на брутални изтезания с цел заснемане и продажба на порнографско съдържание в интернет по данни на прокуратурата, като засега се знае за най-малко 82 животни общо убити от 2013 г. насам.

Това пише в официална позиция от страна на Стефан Димитров, председател на организацията „Невидими животни“ и зам. председател на Обществен съвет към 51-то Народно събрание. Работи по теми за защита на животните от близо 10 години. Публикуваме позицията му без редакторска намеса:

"Това се случва на фона на седмици наред протести през 2025 г. – в десетки населени места и с участието на десетки хиляди граждани – с искане за цялостна реформа в защитата на животните. Тези протести бяха провокирани от сходен и екстремен случай през март миналата година.

Деянията в с. Царевец са били извършвани години наред и едва сега се разкриват, а ежедневно сме свидетели на огромен брой други случаи на жестокост към животни, които остават извън медийното внимание. Става дума за системен проблем на насилие над животни в България, а това изисква системен подход.

Българското законодателство за защита на животните в голямата си част е адекватно. Проблемът е, че остава на хартия. Причините са добре известни: Липса на институционален капацитет, незаинтересованост и слаба координация между отговорните органи.

Затова първата и най-важна стъпка е създаването на изцяло нова Национална агенция за закрила на животните под Министерски съвет, по подобие на Агенцията за закрила на детето. Тя трябва да разполага с реален капацитет и да изпълнява ролята на координационно, контролно и превантивно звено. Това означава:

В момента първите три от тези функции не съществуват в държавата, а контролиращата функция формално се изпълнява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). На практика обаче БАБХ не разполага с нужните ресурси, кадри и експертиза, за да бъде ефективен контролен орган по защита на животните, но това и не зависи от нея и на практика е с вързани ръце. Основният ѝ приоритет е безопасността на храните и контрола върху заболяванията по животните, което е съвсем естествено, предвид че е под Министерството на земеделието и храните.

Друг ярък пример за този неефективен контрол е случай от юни 2025 г. Тогава публикувахме потресаващи кадри, заснети под прикритие в период от 2021 г. до 2025 г. в птицеферма с 46 хиляди кокошки в с. Крамолин. Кадрите говореха за крайно нехуманни условия, които се влошават с годините: Откъснати глави на кокошки; гниещи тела сред живите; липса на храна; птици в окаяно състояние, доведени буквално до канибализъм; други заклещени между решетките на клетките в бавна и мъчителна смърт. В по-широк план обаче важен е не самият този ужас, а че това е било допускано години наред без институционална намеса, докато не заснехме тези кадри и не подадохме сигнал. Тогава БАБХ закри обекта в рамките на дни.

Втората системна слабост е в т.нар. зоополиция. В сегашния си вид тя не представлява специализирано звено, а полицаи, за които случаите с животни са допълнително задължение към вече натовареното им ежедневие. В резултат липсва капацитет и такива случаи се деприоритизират. Зоополицаите трябва да работят само и единствено по престъпления срещу животни.

Третият ключов проблем е изключително лесният и непроследим достъп до животни, които после стават жертви на насилие. От една страна, това са бездомните животни, които продължават да бъдат значителна популация в България. Нужно е повече финансиране за общините, за да провеждат ефективно и реално хуманно намаляване на популацията на безстопанствени животни, но същевременно и да се заложат ясни критерии и достатъчно големи санкции за общините при неизпълнение, така че да създават реален стимул за целева и ефективна употреба на средствата.

От друга страна, безконтролната търговия с животни и липсата на ефективна идентификация и регистрация значително улесняват придобиването на животно анонимно и непроследимо – особено чрез онлайн платформи, но и на открити пазари и в зоомагазини. Развъждането и търговията с животни компаньони трябва да се извършват единствено от регистрирани развъдници, само на животни с микрочип и при строг контрол върху онлайн обявите, така че да има яснота кой продава, кое животно и на кого. Липсата на проследимост има пряко отношение и към изхвърлянето на животни.

Случаите в с. Царевец и Перник се превърнаха в капката, която преля чашата и отприщи силна обществена нетърпимост. Но жестокост към животни се случва ежедневно в България – такива случаи са много, някои по-видими за нас, други по-невидими, като например фермите за ценни кожи от норки и лисици или клетките за телета. А ако държавата продължава да поправя проблемите само когато има скандал, винаги ще закъснява.

Едно обаче е ясно: Българското общество не може повече да търпи тази жестокост. Безспорно е, че е нужен системен подход, който да пресече цикъла от жестокост. И именно сега е моментът политическите партии да покажат политическа воля и да я превърнат в ясен ангажимент, черно на бяло. Защото липсата на позиция също е позиция. И тя говори достатъчно".