Петър Петров, "Възраждане": Текат неофициални преговори за служебно правителство

Той прогнозира, че служебното правителство би могло да изкара и почти година, ако не се състави редовно.

От "Възраждане" бойкотираха консултациите при президента Илияна Йотова.

За първи път получихме писмена покана да се явим. Отказахме, защото считаме, че с така наречените консултации се забавя указът за насрочване на изборите. Вървим към рекорд на правителство в оставка, което ще направи поне 60 дни на власт. Нещо, което не е виждано през последните 10-15 години. Когато правителството подаде оставка, тогава трябваше Радев да направи всичко възможно все по-бързо да премине процедурата. Сега вървим към дата поне 19 април. Това заяви депутатът от ПГ на "Възраждане" Петър Петров в "Денят ON AIR".

"Според мен текат преговори за служебно правителство. Твърдим, че има такива неофициални преговори. Поне така се говори в кулоарите на парламента. Обявихме, че този, който се доближава най-много до качеството за служебен премиер е Андрей Гюров.

Той единствен е отдалечен от Борисов и Пеевски. Ако бъде назначен друг, за нас това ще означава договорка със статуквото", допълни Петров за Bulgaria ON AIR. Важен е не само служебният министър-председател, а и служебният вътрешен министър, категоричен е той.

"Няма как "Възраждане" да изпълнява поръчка на никого. Ако визират намаляването на секциите извън държавите в ЕС, нека напомня, че за първи път внесохме това предложение през 2023 г. Това предложение не е от вчера, а е резултат от наша много продължителна борба. През последните избори от там дойдоха 88 000 гласа. Турската държава ще убеди своите граждани да гласува именно за държавата, която може да влезе в българския парламент", изтъкна гостът. По думите му турските служби си правят ясна преценка и гласоподавателите ще бъдат инструктирани.

"Служебното ни правителство ще се опита да направи честни избори. И ние ще помогнем с нашите структури. По никакъв начин няма да ограничим правото на гражданите в страните извън ЕС. Когато броят на секциите беше 35, тогава във Великобритания гласуваха около 35 000 души. Когато отпадна ограничението, се стопиха до 21 300 души. Как може някой да каже, че опитваме да ограничим правата на българите", обясни Петров.