Касационната инстанция приема за неоснователно искането на Общински съвет Бургас за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС и оставя в сила обжалваното от Общински съвет Бургас решение, като постановено в съответствие с материалния.
Решението на ВАС е окончателно.
Върховният административен съд остави в сила решението на Административен съд – Бургас, с което са отменени разпоредби за определяне на услугите, предоставяни от общината във връзка с организацията и управлението на паркирането на моторни превозни средства /МПС/ в определени зони на територията на общината, като оспорването е насочено срещу включената в така определените цени ставка от 20 % ДДС.
Административно дело № 9713 от 2025 г. е образувано във ВАС по касационна жалба на Общински съвет Бургас срещу решение № 6295 по административно дело № 435 от 2025 г. на първоинстанционния съд. С него а отменени т. 2.1, т. 2.1.1, т. 2.1.2, т. 2.1.5, т. 2.1.9, т. 2.1.10, т. 2.2.1, т. 2.2.1, т. 2.2.2, т. 2.2.5, т. 2.2.9, т. 2.2.10 и т. 2.2.11 от Раздел IV на Приложение № 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас.
Върховните магистрати приемат, че съгласно чл. 3, ал. 5 Закона за данък добавена стойност не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на дейностите, в които не са включени услугите по предоставяне право на паркиране на определени зони от райони и пътища, публична общинска собственост.
Правилно първоинстанционният съд е постановил отмяна на оспорените разпоредби, в тяхната цялост, първо, тъй като е установил допуснато съществено процесуално нарушение при приемането на подзаконовия нормативен акт – нито документите, нито публично представените мотиви съдържат реални анализи за това как увеличението влияе на бюджета на гражданите и бизнеса. Те се базират само на общи формулировки като „подобряване на услугата“, без да се посочат цифри и последствия. Второ, недопустимо е съдът да постанови отмяна на разпоредбите само в частта, предвиждаща, че определените цени са с включен ДДС, защото би означавало да измени акта като определи нови цени за процесните услуги, действайки като нормотворец, за което не е оправомощен и в противоречие с нормата на чл. 193, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
)