Белгия удължи с още шест месеца проверките при влизане на нейна територия

Правителството подготвя и законодателство за налагане на доживотни забрани за влизане на осъдени терористи и екстремисти, които пребивават незаконно в Белгия. През миналата година са издадени 42 забрани за влизане за срок от 20 или повече години.

Ван Босют заяви, че Белгия се отказва от дългогодишните извънредни мерки в полза на по-строг систематизиран подход, като добави, че предстои обявяването на още реформи.

Правителството в Брюксел реши да продължи с още шест месеца проверките при влизане в Белгия като част от по-широки усилия за ограничаване на незаконната миграция и укрепване на сигурността, съобщи агенция Белга.

Проверките, въведени през юли миналата година, не представляват официален граничен контрол. Те се извършват по главните пътища, в зони за обслужване на магистрали, на международни автобуси, определени влакове и на някои полети в рамките на Шенгенското пространство от държави с висок миграционен натиск като Италия и Гърция.

През първите шест месеца на 2025 г. полицията е спряла над 25 500 души, като около 170 са били без валидни документи за пътуване или пребиваване. От тях 108 възрастни са предадени на имиграционните власти, 23 са настанени в центрове; 12 са върнатите в страните на произход.

Министърът на убежището и миграцията Анелен ван Босют заяви, че проверките изпращат ясно послание, че хората без право на престой не могат свободно да се придвижват в Белгия. Министърът на вътрешните работи Бернар Кентен подчерта, че полицията ще продължи с усилията си за противодействие на престъпните мрежи, включително на тези за наркотрафик.

Мярката е част от по-широко затягане на миграционната политика. Парламентът подкрепи планове, които при определени условия биха позволили отнемане на белгийско гражданство на лица, осъдени за тежки престъпления като убийство, организирана престъпност или сексуални престъпления. Терористи с двойно гражданство биха могли да загубят гражданството си автоматично, освен ако съдът не постанови друго.

Междувременно нови данни показват рязък спад в одобрените молби за убежище. През 2025 г. закрила са получили 28,4% от кандидатите, спрямо над 47% година по-рано. Общият брой на подадените молби е намалял до около 34 400, като особено силен спад е отчетен при кандидатите от Сирия.